Врагът трябва да се познава отблизо! В състава на дезодорантите антиперспиранти той може да се крие зад надписа Aluminum Chlorohydrate (алуминиеви соли).

Освен че блокират дейността на потните жлези, алуминиевите соли имат свойството да се просмукват в кожата. Попадайки в нервната система, особено в главния мозък, те допринасят за развитие на алцхаймер.

Според дерматолозите гарантирано и без вредни последствия с миризмата и с влагата се борят антиперспирантите на основата на цинковите соли. Основното предимство на обикновените дезодоранти (без антиперспиранти) е, че не съдържат запушващи порите соли. Затова те са поначало безопасни.

Има и едно „но”... те могат да се борят само с миризмата, а благоприятната за микробите влага са в състояние да отстранят само частично. Затова е важно в състава им да има антимикробни добавки.

Обърнете внимание на абсорбиращите компоненти. Сред тях нежелателно е нишестето (на англ. starch), защото може да предизвика кожни раздразнения. Козметичният талк е нещо съвсем различно.

Значение има и консистенцията на продукта – не се препоръчва да е течен, дълго незасъхващ, защото води до раздразнение на кожата в областта на подмишничната ямка. Затова е по-добре дезодорантите рол-он и тези под формата на гел да почакат до лятото.

В студената част от годината най-подходящи са аерозолните и твърдите дезодоранти. Впрочем не пропускайте и цвета – по-точно важна е неговата липса. Качественият твърд дезодорант е прозрачен, не съдържа оцветители.

Източник: Health.bg