Твърде мек ли е бил Обама с Русия?

17 февруари 2017 / 17:18

lv1 lv1 lv1

Снимки към новината

Статията е превод от авторитетното американско изание "Атлантик". Автор Каламур Кришнадев

В сряда президентът Доналд Тръмп написа в Туитър, че политиката на предшественика му Барак Обама е довела до руската инвазия и анексирането на п-в Крим през 2014-та.

Докато беше кандидат-президент Тръмп казваше, че ще признае анексирането на Крим от Русия. Във вторник, обаче говорителят му Шон Спайсър, направи изказване, противоречащо на предизборните изявления на президента, че „очаква руското правителство… да върне Крим“ (на Украйна).  Но, да оставим настрана неяснотите около американската политика към Русия на американската администрация и да се съсредоточим върху друго – прав ли е Тръмп за първото твърдение? (Наистина ли, политиката на Обама доведе до анексирането на Крим?)

Има два възможни погледа към темата – единият е политически, а другият е исторически.

Започваме с политиката: през 2012-та Мит Ромни, който по това време беше кандидат-президент на Републиканската партия, нарече Русия „геополитически враг номер 1“ на Щатите.  Той отнесе подигравки за оценката си, включително и от президента Обама, който по това време, се бореше да бъде преизбран. А три години по-рано администрацията на Обама, неочаквано възроди руско-американските отношения, които бяха в застой поради конфликта между Москва и бившата съветска република – Грузия. Като част от инициативата държавният секретар Хилари Клинтън представи на руския си колега Сергей Лавров това, което трябваше да даде нов тласък на отношенията. По време на разговора обаче, се случи гаф: вместо „тласък“ преводачите казаха „застой“.  Вероятно грешката беше вярна или поне отразяваше по-вярно посоката, в която тръгнаха отношенията между двете страни.

Независимо от публичните изявления за съвместно сътрудничество по международните въпроси, Вашингтон и Москва не винаги са споделяли една и съща гледна точка. През 2011-та Путин нарече подкрепената от САЩ операция в Либия „кръстоносен поход“. Сирийският президент Башар Асад, който дълги години беше съюзник на САЩ, без малко не сподели съдбата на Садам ХюсеинМуамар Кадафи и Хосни Мубарак.

Но независимо от това, че Русия и САЩ се оказаха поддържници на двете различни воюващи страни в Сирия, ябълката на раздора между тях е Европа и най-вече това, че европейските страни, които Русия считаше за част от нейната сфера на влияние, станаха част от ЕС, а още по-лошото – и на НАТО.

Обама отговори на руската инвазия в Крим и на последвалата подкрепа към проруските бунтовници в Източна Украйна със санкции. Макар че те имаха въздействие върху икономиката на Русия, някои конгресмени републиканци оцениха на мерките като напълно неадекватни. Сенаторът от Аризона Джон МакКейн, върл противник на водената от Обама външна политика, препоръча САЩ да изпратят въоръжени сили в Украйна. Но американският президент гледаше на конфликта от друга перспектива.  Както вече сме писали, доктрината на Обама е проста: „Украйна е от първостепенна важност за Русия, но не и за САЩ. Затова Русия винаги ще има геостратегическо преимущество там.“ А и Обама сам заяви: „Украйна, която не е член на НАТО, ще бъде стратегически уязвима от Русия, без значение какво правим“. Независимо от различията между демократите (от чиито редици беше излъчен Обама) и републиканците (представител на които е Тръмп), по време на кандидатпрезидентската кампания през 2016-та не чухме нищо за американско въоръжение, което да подкрепи Украйна в борбата срещу проруските сепаратисти.

Тук вече е мястото на историческия дискурс: една част от въпроса опира до това, за което Русия и Западът се разбраха в края на Студената война; а другата зависи от това как Русия гледа на Украйна, като цяло – и на Крим, в частност.

Русия се кълне, че в края на Студената война, Щатите са обещали, че НАТО, Западният антисъветски военен съюз няма да се разширява в източна посока. Според Вашингтон това не е вярно. Така или иначе България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия – все страни от бившия Варшавски договор, а също и предишните съветски републики Естония, Лативя и Литва, станаха членки на НАТО. А това им гарантира в случай на нападение от трета страна, например – Русия.

От друга страна България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Румъния и Словакия са членки и на ЕС. Русия не беше никак доволна, докато широката й сфера на влияние се свиваше. Това, което обаче върна проблема на дневен ред беше планираното за подписване в края на 2013-та, споразумение за асоциирано членство между ЕС и правителството на Украйна. Това споразумение би довело до безмитна търговия между Украйна и ЕС, а Украйна е най-глемият търговски партньор на Русия.

Културните и политическите връзки между Русия и Украйна датират от векове. Москва се опита да въздейства върху украинското правителство да не подписва споразумението. Последваха масови протести, които доведоха до оставката на правителството. Няколко месеца по-късно, Русия влезе в п-в Крим. Много руснаци са убедени, че Крим никога не е бил украински. Според тях, полуостровът е бил руски и през 1954-та Никита Хрусчов го дал на Украйна. Той, подобно на повечето съвременници вярвал, че Съветският съюз ще живее вечно. След инвазитя, та до днес - Русия подкрепя с въоръжение проруските бунтовници в Източна Украйна, независимо от наложените санкции от САЩ и ЕС.

И така – на въпроса – дали Обама е подкрепял Русия? Възможно е. След края на Студената война, американските президенти вярваха, че Русия ще се държи така, както Щатите очакват от нея. Но се оказа друго – Русия най-системно защитаваше своите интереси. В ерата на Клинтън, тя подкрепяше Сърбия във военния й конфликт с НАТО,  а при Буш самата Русия нахлу в Грузия, при Обама  - в Украйна. Русия винаги е показвала, че ще използва военна сила, за да отстоява това, което счита за собствена сфера на влияние.


code

Моля полълнете КОДА в полето:


code

Моля полълнете КОДА в полето:

ИНТЕРВЮТА

СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг: Валентин Михов: С тези коне, тази кушия

СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг: Валентин Михов: С тези коне, тази кушия

Валентин Михов е роден на 18 януари 1954 г. в София. От 8-годишна възраст се занимава активно с футбол. Отначало играе в детския, а след това в юношеския отбор на ФК ЦСКА. През 1991 г. наследява Борис Станков на президентския пост в ЦСКА и през 1992 г. клубът печели българск...

ВРЕМЕТО

БългарияЕвропа
  • 23 юни 2017
    15° / 33° слънчево
  • 24 юни 2017
    12° / 31° слънчево