gneven

Круме (да ме прощаваш, но с като чета как пишеш, няма как да си Хан), отговаряш на собствените си въпроси без да те питат, сигурно това ти е професията. Все пак, понеже виждам, че в детайли познаваш онова време, да ти задам един въпрос - а ти къде се кри през това време? Не си бил дете тогава - личи си от писанията ти. В коя миша дупка се беше заврял, та не се чуваше трезвото ти слово и нямаше кой на народа заблуден правия път да посочи? Или и ти, като много съгашни, се беше стаил и чакаше своето време, пробутал се беше в партията-майка и чакаше шанса си - да излезеш оттам без риск и тогава на простите работяги да покажеш къде им е мястото? Прочети още веднъж злополучния коментар на журналиста - ненапразно го цитирах в началото - година-две в партията, за да можеш келепир да измъкнеш, защото там оставаха само тези, дето искаха всичко - за тях да са почивките, луксозните коли и апартаменти, разходните в чужбина по служебни командировки и т.н. А когато развилнелият се партиен секретар е щипал някоя касиерка, ти нали си бил до него, щом си го видял. Нямаше ли поне малко доблест да го сложиш на мястото му, или и ти му се отъркваше, та белким после получиш нещо повече от останалите само заради "подкрепата" ти за партийната линия? Аз много ясно го казах на един от предишните - презреният строй създава презрени хора, а уважаването на личността - личности и човеци. Това, което наблюдавате около вас е резултат на вашите усилия! Ако седиш отстрани и мъдро наблюдаваш какво правят другите (и понякога доволно им крещиш колко са некадърни), няма как да очакваш да стане това, което искаш, нито да се сърдиш на това, което получаваш. А в тази ера на комуникациите и сриване на границите искам да кажа на модератора, че забраната на IP е ограничаване правото ми на свободно изказване и говори за едно изключително примитивно мислене. Затова преставам да чета вашата страница.

Хан Крум

Чети, "гневен", за корените си... Най-примамливото в комунистическата клоака беше вярата на селяните. Там беше котилото на комунистите. Те силно искаха богатствата на другите, получаваха ги просто. С приклад в челото, натирваха роднините по селата в Делиормана, влизаха в домовете на изедниците и заживяваха богато и пребогато. Народните борци имаха специално направление за снабдяване с храна. Те получаваха народни пенсии, другарите милиционери бяха пенсионирани по на четиридесет и пет години с яки пенсии, а партийният елит живееше с размаха на милиардерите от презирания Запад. Ти , казваха комунистите, трябва да работиш според възможностите си, а ще получиш според труда си. А ние, допълваха комунистите, получаваме според потребностите си. И наистина, другарите ходеха на лов за слонове и лъвове, затваряха Лувъра за своите височайши частни посещения. Те имаха странната потребност да спират движението на целия град за да преминат блиндираните им мерцедеси от Бояна до Партийния дом. Другарите организираха пищни мероприятия за утвърждаване на своята власт. Например правеха грандиозни безмислени садо-мазо спектакли-спартакиади на стадионите, на които десетки хиляди младежи в спортни екипи и униформи изпълняваха под палещото слънце упражнения до припадък часове и дни наред заради поредното странно забавление на върхушката с нейните потребности. Другарите имаха потребност на своите празници да видят робите строени в колони да преминат пред трибуните и да изразяват щастието си с мощни възгласи :" Слава, слава, слава, Бе Ка Пе, Бе Ка Пе..." Другарите имаха още по-странна потребност да ни натикат в СССР. Обаче на съветските другари им било писнало от наглостта на нашите разбойници и мъдро си правели пас по въпроса. Прекален комунист и на съветските сатрапи не е драг. По-късно другарите се разпищолиха яката. В потрелностите им се явиха странни капризи за резиденции, скъпи западни коли и стоки, взеха да си строят мраморни палати с прислуга и пазванти, наречени Партийни домове. Гаулайтерите живееха като в 1001 нощ, в гигантските им кабинети, облицовани с мозайки, дърворезби, кована мед, гоблени и ламперии от славонски дъб имаше скъпи системи Сони, видеомагнетофони, а в специални кутии на дългите пет метра орехови бюра секретарките всяка сутрин слагаха пачки за"безотчетни прадставителни разходи". Другарите имаха обичай да си похапват екзотични блюда от т.нар. първо снабдяване. Другарки с тънки талии им носеха в скъпи захлупени съдове проверена храна, правена в специални кухни. Специални коли ,пазени от специални пазванти носеха храната за другарите от ЦК и техните семейства. Впрочем за тях имаше и долари, въобще имаше всичко, за което безпартийният комунист или селянчето с више образование дори не подозираше че съществува. Най-интересното ставаше след банкета, специални другари от ДС и пазвантите увиваха неизядената храна, тонове храна всеки божи ден от трапезата в Бояна и окръжните комитети и я унищожаваха под строг секрет, преди това им се разрешаваше да хапнат от огризките на място. Полека лека правилото за сто и двадесет квадрата взе да не важи за другарите. Те получаваха по за 4000 лв апартаменти с як номенклатурен градеж от по 360, 400 квадрата в монолитни мраморни блокове в тихи улици на центъра. И до днес блоковете на некои другари около Докторската градина и в Изток, Лозенец и Бояна показват скромните потребности на собствениците си. На другарите обаче комунизмът ич се видя недостатъчен. Един ден те решиха да спрат с тая щуротия и взеха курс към още по-гигантско грабене по пътя към строителството на капитализЪма. За тая цел другарите потребиха помежду си има-няма 25 милиарда долара през периода 87-90-та. Ама и това не стигна за все по-пълното задоволяване на потребностите на другарите. Сетне стана ясно и за най-безпартийните комунисти какво последва. И днес другарите хич не си поплюват. Току некой самозабравил се перач на другарските мангизи го "обезвреждат". А беловласите баяти-селяни с умиление пеят партийни маршове в центъра на столицата пред своя любим паметник на съветската армия, без която щяха да са си съвсем същите баяти селяни.

Хан Крум

Чети, "гневен", четенето сляпото окато прави и от комуниста - Човек. Още през 1949-та идва първият фалит, до 1957-ма, годината на победилия социализъм всекидневно се е грабело, ликвидирана е всяка частна инициатива, освен дребните бръснарнички и будките за семки.През 58-ма нямаше основни храни, хората се редяха на опашки с километри за червен пипер, лук, леща, боб, през 1959-та трябваше да се правят сухари за атомната война и да се строят скривалища, през 64-та почна мегаломанията на Живков, докато танковете два пъти в годината разбиваха на трошки жълтите плочки по парадите, се правеха универсиади, фестивали, спартакиади, по-късно асамблеи, писателски срещи и пр. Луди пари се харчеха за партизански паметници, египетски пирамиди на Тошовото скудоумие, пропагандата бълваше многотомници комунистическа книжнина, но някак още не се крадеше. Чак през 1978-ма се пусна вица за ченгето ,дето го пратили да прави бизнес зад граница с два милиона долара. Народът работеше робски за смешни надници. Надницата на село беше 70 стотинки. Чувал съм кооператорка да се оплаква: Абе, баби,ти ще копаеш ли цял ден нивата, за да изровиш накрая 70 ст.? И войници, студенти, ученици ,после и лекари и кой ли не, ходеха на ангария по 35-40 дена из полетата. нормите на работниците се увеличаваха ежедневно, а н.заплатите бяха смешни и мизерни, бояджия трети разряд през 68-ма получаваше чисти 87 лв. Началник цех в завод взимаше 250 лв. ПРез 71-ва кило шаран беше 2.70 лв. ,кило свинско с кост беше 3,60 лв., белият хляб беше 36 ст., цигари Слънце бяха 36 ст. бутилка гроздова беше 1,80 лв.,олио Нива струваше 1,20, а тристаен на черно стигаше 30 000 лева. Заплатата на млад инженер, лекар, учител бе 85 лв.Експлоатацията на населението си беше чиста робия, недоволните ги трепеха в Белене.Никога, никога населението при диктатора Живков не е живяло добре, хората бяха смазани от страх, още ги е страх, още дълго ще се страхуват. Кризата ,започнала на 9-ти септември няма да приключи и след двайсет години, тепърва демографската криза иде. Червената чума изяде България.

Хан Крум

За празнуването на 9-ти и още нещо: Ние вдигахме червени знамена и под строй минавахме пред Мавзолея, за да скандираме екзалтирано свещеното "Слава!Слава!Слава! БКП!БКП!", отгоре двайсетина разбойници със странни имена-Пеко, Тако, Мако, Дако, Тано,Цоло, Начо, барабар с правешкия клоун махаха приветливо с ръка. Всички живееха в хармония със стотината лева заплата, плодовата ракия от 1.60 , завръщане от манифестацията в Грозд, Дълбок зимник или Бункера, лимонадата с порцелановите капачки, а на поцинкования тезгях впиянчен барчан разлива в метални канчета грамажа. Кюфтета с кисели краставички и лютеница, на първи май - баница. Коледа нямаше,за Нова година се правеха банкети в стола на завода, с чинии алпака и алуминиеви лъжици, по закачалките преобръщани по два пъти палта, такета, каскети, в потната атмосфера люти от цигари Арда пакет, партийният секретар се размеква и щипе пред всички по **** Ваня касиерката, а после важно обаснява как империализъмът трепери от руските ракети. Дават за десерт реване в метални купички, всички си тръгват, щото утре 31-ви, за децата носян малки пакетчета със списание "Славейче",пакетче драже "Малинка" и пластмасов лимон с нещо като сок вътре. Навън снегът навява преспи, трамваят бавно иде откъм депото, кондукторът внимава да не ти продупчи пръстите, а ти се чудиш кой е направил тези месингови дръжки и здравите качествени кожени каишки, макар да е ясно че вагонът е немски от онова време, когато обувките скърцаха, балтоните не се протриваха, хората си сваляха шапка при среща, а елхите не се носеха скришом по Коледа. Все пак имаше и радостни моменти- на Великден в 12 часа пускаха песни от Сан Ремо, по-късно престанаха да пускат Гюрга Пинджурова през десет минути и направиха Златния Орфей. Майор Деянов се появи, абе страшни филми даваха, докато се появи Людмила, е те тогава стана наистина страшно. А през това време другарите в Школата обучаваха младите кадри как се трепе с чадър, как се пуска ток в ухото, как се изнасилва дъщеря от пуснати рецидивисти от затвора, докато джипката ги чака пред дома на жертвата, как се реже маркуч за спирачки, как се пуска камион по стръмното за да пресече пътя на врага, как се изчезва противника и жена му и до ден днешен не знае дали е жив, та ходи по Марин Дринов все в черно,как се хвърля момиче от горните етажи, а доле нашите момчета "почистват". ДАЙТЕ ДА ЗАБРАВИМ, НЕДЕЙТЕ РОВИ В БЛИЗКОТО МИНАЛО, нали така "гневний"?

Хан Крум

Недругарю "гневен", нека да те ограмотя малко "политпросветно" както е казвал дядо ти, шумкарина, за т.н. преход, с койото вие, комунистите си миете кунките и лъжете хората: Преходът накратко е невъзможността на управляващата комунистическа проказа да продължи диктатурата си, правото на онаследяване на властта и натрупаното от грабежите с идеологически обяснения и теория, внушаващи равноправие,свобода и демократични ценности на всеки поданик, а в същото време гигантската разлика в кастовите слоеве, разделящи обществото на Господари, обслужващ елит и роби, да правеше невъзможна демагогията като вечна практика. Хибридът между робовладелски феодализъм и утопична идеологема, почиващи върху скелета на капиталистическото индустриално общество нямаше никакво логично продължение, а късните смесени мутации на китайския модел или кубинската трагедия, люлееха всякакви логични обосновки за жизнеността на една мъртва пропагандна теория за "сливане на двата световни модела" или за "Венсеремос". Крахът започна още през есента на 82-ра със смъртта на Брежнев. Симптомите на връщане назад се появиха още във военизираните носталгични маршировки пред Кремъл на 7-ми ноември, имащи за цел да повдигнат духа. Смяната на няколко мумии, измиращи в кратки срокове, постави началото на края. Нашият правешки диктатор се опита с нисък полет да изчака, но недвусмислените сигнали на Горбачов чертаеха друга посока и КГБ бързо инструктира нашите другари от ДС как да процедират към рязката смяна. Смяната беше проста: разбойниците мигом се отрекоха от комунизма, тутакси станаха капиталисти и се събудиха доларови милионери, че и милиардери. После още по-мигновено взеха за купуват тайно цялата държавна собственост на безценица чрез редица явни похвати. Комунистическата идея бе заебана без колебание, съпротива нямаше, всички "съгрешили вкупом", вкупом зарязаха и Маркс, и Енгелс, и Ленин, и Човека с главно Ч. За някаква вина така и не се заговори, по- скоро имаше разговор за мезета. Последвалата имитация на "десни" партии изигра театралната постановка сравнително успешно, макар хората да се отвратиха напълно от дискредитираното "дясно" почти наравно с комунистическата наглост. И сривът в общественото доверие към партийната система доведе до нечувана политическа апатия и масово недоверие. Емиграцията стана главна спасителна политическа идея, а нихилизмът - главен патриотичен израз. Комоциото на държавността прерастна в кома, капризите на ДС- манипулаторите изригнаха в невероятни гейзери през пропуканата кора на политическия живот и на повърхността изплуваха буквално най-долни политически простаци, престъпници и мародери, гледащи да доограбят последните кокали на мъртвия социализъм. Това е, недругарю "гневен"...

Хан Крум

Виж сега, "гневен". Изходът и надеждата за България е да се срути мита за социализма. Да се оголи истинския характер на комуниста, па дори и преобразуван като капиталист, да се обясни на хората, да се обяснява, че тъкмо комунистическата партия, в това число пъстрото оперение на шарената й опашка, размахвана като дясно пространство, "други партии" и партии-кошчета за изборен боклук, четочно този приятен драм-състав, подбран с мерак от ДС, са виновни за зловещото положение на перманентна национална катастрофа.( даже и злощастната фамилия Кобурготкси пак се омеси). Да се обясни, че изродът с манлихерата, убил учителя в селото, щото бил враг, ( и за да му земе къщата на ТОЯ ГАД!), после с охота е убил и още петдесетина съселяни, заграбил им е имуществото, национализирал е всичко, преместил се е от землянката в къщите им, после се е разпореждал на по-високи нива в града, накрая в ЦК, а сега синът му, знаещ английски, наше момче, започва законен бизнес с има-няма двеста милиона долара, взети по хайдушки от кюпа, " на другаря толкова, на другия другар толкова " и т.н.т. После синът праща бивши ченгета да "търсят момчета, да ги хвърлим в борбата" и нататък ти е ясно.

Наблюдателен

Комунистите са като тореадори. Когато са на сигурно - веят червения флаг и събират аплодисменти, ама когато на бика му писне и ги подгони - хвърлят знамето, бягат през оградата и се правят на публика