Смърт на фашизма, свобода за народа
09 септември 2010 / 15:36Прадядо ми Иван Даскалов е бил комунист. Роден през 1900 година, към 1920-а се записал в Комунистическата партия. През 22-а година хвърлил партийния билет и вече никога не се върнал към партията, която след 9 септември 1944 година вече се изписваше само с главно П. Вместо това се хванал на работа. За 20 години зверски труд струпал към 150 декара имот, мелница, дърводелска работилница, вършачка, ракиджийница, голяма къща и завъдил многобройна челяд.
ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ
9 септември 1944 година го заварил като кулак. По дуварите на селото, в което съм израсъл, Драгушиново, Самоковско, докъм 70-а година, когато старецът умря, а аз вече бях навремил да тръгна в първи клас, още се четяха надписите “Смърт на фашизма, свобода за народа” и неговият “самоковски превод” – “Смърт на кулака Иван Даскалов”.
На запад от Драгоман децата са се учили на буквите, четейки Екзюпери и Милн, аз съм сричал фамилията си по дуварите. Кой като мене.Колко ли моите родители, баби и дядовци са били наплашени, та да не вземат една кофа боя и в потайна доба да изтрият написаното по дуварите.
Имало от какво да се страхуват.
През 57-а, през масовизацията, мъжете от фамилията са яли жесток бой в околийското, докато кандисат да станат текезесари. Станали, няма как, а дядо Иван влязъл за 9 години в затвора. Като кулак и враг на народната власт.
След 1989 година, когато се разтуряха ТКЗС-тата, ни върнаха част от заграбеното имане – банциг, абрихт и други машини. До последно в ТКЗС-то бяха работили с тях, което съобщава нещо за технологичния напредък на комунизма – с машини от 57-а през 89-а.
Това, което се е случило на моето семейство, не е самотно явление.
Ето още свидетелства от русенската адвокатка Габриела Цанева, която, преди да стане адвокатка, правеше нелоша литература (трудно е в България човек да се отхранва само с писане).
“1950-а. Искаха наряд. Имахме имот. Не издължихме наряда. Вкараха баща ми в затвора. Бях на 19 години. Имах майка и сестра. Дойдоха от кариерата 10 души, въоръжени с каменарски инструменти, събориха плевнята, разпиляха сламата, издъниха дупка в къщата, каквото намериха - откраднаха. И на бостана дойдоха - с нашата каруца. Обраха дините, продадоха ги... Така изплатихме наряда.”
И още: “Думка тъпана и по вратата се думка. Отварят и влизат. Тършуват. Стая непребъркана не оставят. И стигат до килера. Една дамаджана с ракия, половин чувалче захар... Ближат и смучат. Всичко събират и трупат на двора - възглавници, юргани, дюшеци, пружини от леглата. Трупат... После изкъртват дюшемето, копаят пръстта под него. После... Пробиват дупка в стената, към улицата. Всичко се вижда през нея... И хората се плашат - като минават покрай къщата. Всичко взимат от грамадата на двора. И надници искат да им се платят. И си тръгват - бесни. Стопанинът го няма и не могат лично да му съобщят, че пак ще дойдат, ако... не се кооперира.”
“Все младите ги правеха... Комсомолци ли бяха вече, ремсисти ли още... Събират се по пет, по шест, че и по десет... И почват да викат пред къщата ти. Крещят, врещят, бият тъпана... Не можеш да не излезеш. Пък като излезеш, отваряш портата, те те наобикалят - пет-шест, че и десет души... Всеки държи в ръката си по едно шило и започват да те мушкат - кой където свари... И те подиграват. И пак крещят, врещят, бият тъпана. После си отиват - отиваш си и ти. Обувките ти - пълни с кръв. Събуваш ги и лягаш, ама не заспиваш. Обещали са ти - утре пак ще дойдат, ако не се кооперираш...”
Всичко това се случи на България след 9 септември 1944 година. Хиляди, милиони хора могат да разказват как от тази дата насетне се е пречупила съдбата, как не са могли да учат каквото искат, да работят каквото искат, да живеят както и където искат.
След тази дата над 30 000 българи бяха незабавно убити, а стотици хиляди минаха през концентрационните лагери на комунизма. Мнозина не се върнаха.
В комунистическа България 9 септември се честваше като празник на свободата.
Диалектика, братче.












