В почти стерилната откъм корупция Германия точно корупционен скандал катурна държавния глава. Президентът Кристиан Вулф беше принуден да подаде оставка, след като пресата разкри, че е получавал нисколихвени (или безлихвени, предстои да се уточнява) заеми от свои приятели бизнесмени, както и че се е ползвал от други облаги, бидейки министър-председател в провинциалното правителство на Долна Саксония.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Случката с Вулф не се разви съвсем по германски. Първоначално вестник “Билд” изрови фактите, което дотук си е ОК, но последва нещо рядко срещано в западния свят: президентът се обади в редакцията със заплахи. Това преля чашата и дните му начело на Германия бяха преброени.

Това идва да покаже, че не само в България политиците са склонни да притискат и контролират медиите; става навсякъде по света, въпросът е доколко самите медии имат силата и куража да се противопоставят и да действат в интерес на хората, а не на политиците.

Без излишно да се самообвиняваме, трябва да признаем, че в България има влиятелни медии, за които да не развалят рахатлъка на властта е първа грижа; после е всичко останало. Част от бедите и несгодите ни като държава и народ идват и от това: прекомерното срастване на различните власти в държавата, включително на пресата с останалите три власти.

Това позволява повече, отколкото е здравословно, контролиране на скандалите и по принцип е предпоставка за манипулиране на общественото мнение. Гарван гарвану око не вади, казват хората и това като че ли ги е лишило и от последните надежди, че могат нещо да променят – ако не направо чрез политиката, то чрез медиен и обществен натиск.

Затова е и важно да се отстоява независимостта на медиите, като последна спирачка за самозабравяне на властта.

Тези дни България също се тресе от нещо като корупционни скандали. В разстояние на 48 часа бяха принудени да напуснат постовете си управителката на Здравната каса, директорката на Агенцията по вписванията, председателят на борда на директорите на “Напоителни системи”, а във вторник по обяд министър-председателят Бойко Борисов уволни една заместник-министърка на здравеопазването.

В първите два случая става дума за даване на големи за България премии, в третия – заради повдигнато обвинение за присвояване на 50 000 лева, за четвъртия не се казва защо. И в четирите случая обаче хората подозират, че става дума преди всичко за получаване на неправомерни облаги.

Както се вижда от станалото с Кристиан Вулф, човекът, без значение дали е германец или българин, е склонен да върви по кривата пътека. И го прави, ако не усеща, че може да си изпати. А може да си изпати само ако това, което прави, се разчуе. Ако не се разчуе, всичко се замита. Без значение дали сме в Германия или България.

Скандалите с премиите са добър повод и хората, и медиите, и всички останали, на които им пука, да почнат да задават въпроси: щом една директорка на агенция може да си даде сама 50 000 лева премии, колко си позволяват нейните началници – заместник-министри, министри? Какви премии се раздават в другите ведомства на държавна издръжка? Какви други още благини?

И няма място за оправдания, за лични данни, за презумпция за невинност.

Щом президентът на Германия пощипва, какво остава за останалите.