Няма пари. С трън да влачиш. Според Европейската комисия, според Европейската централна банка, според Жозе Мануел Дурао Барозу, председател на Европейската комисия, според Ангела Меркел, канцлер на Германия, според Никола Саркози, президент на Франция, а и според финансовите пазари, Да-Се-Слави-Името-Им, Европа е затънала в дългове и не се вижда как ще ги плати.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Това според гореспоменатите е криза.

С цялото уважение – кризата е другаде.  

Има явна криза на доверието. Като в оня еврейски виц: За къде си тръгнал, Моше? – За Йерусалим. – Аха, ти ми казваш, че отиваш в Йерусалим, за да си помисля аз, че не отиваш в Йерусалим. Но всъщност ти отиваш в Йерусалим.

И ако за евреите, а донякъде и за гърците, като се знаят що за стока са, е оправдано нищо да не се приема на доверие, то за останалия свят загубата на доверието може да има фатални последици.

Понеже светът ни е устроен на базата на доверието. Например приемаме, че едни хартийки с водни знаци и някакви цифри на тях притежават някаква стойност. В магазина също приемат това. Така си купуваме разни неща.

Ако ние почнем да се съмняваме в стойността на хартийките, ако магазинерките на свой ред също започнат да изпитват колебания, тогава хартийката вече не струва нищо. Не върши никаква работа.

В европейски мащаб пример за изфирясалото доверие може да се види в отношенията на Гърция с ЕС. Гърците казват, че ще направят реформите, които се искат от тях, за да им дадат 130 милиарда евро. Европа, и най-вече германците, не хваща никаква вяра. Ама хич. Германците искат гърците първо да резнат 13-ата и 14-ата заплата и пенсия и тогава ще дадат пари. А за по-сигурно искат германски комисар да надзирава харчовете.

Това гърците не могат да го понесат, нищо че няколко германци са ги управлявали през миналия и по-миналия век. А може би точно заради това.

Доверие няма и в двете посоки и всеки си има своите собствени основания.

На микробългарско равнище доверието също е изчезнало.

Ако например някой брокер на недвижимо имущество настоятелно ме съветва баш сега “да инвестирам” (“сега е моментът за апартамента”), аз се оглеждам, ослушвам и се питам къде е уловката. Как иска да ме преметне.

Ако някой доктор ми изписва очила, например, аз се чувствам длъжен да не си купя, понеже го подозирам, че е в комбина с оптиката на съседния ъгъл. А може да е прав човекът. Ама доверие няма.

Ако учителят на детето намеква, че то има трудности и се нуждае от допълнителна работа, аз направо разбирам, че става дума за частни уроци.

Ако кредитният инспектор ме убеждава в предимствата на новата кредитна карта, аз съм сигурен, че това е още един начин да ми отмъкнат парите.

Ако политикът ми обяснява как ежечасно брани моите интереси, аз…

Не искам да казвам какво си мисля аз, обаче подозирам, че много хора мислят същото.

Та думата е за доверието.

Както беше казал един български премиер: Нужна е почтеност. Почтеност във всичко.

Ама и той не оправда доверието.