Влизал съм доста пъти в Народното събрание. Не е за хвалба, просто такава ми е била работата. Заради тази работа съм имал и постоянен пропуск, а когато необходимостта да ходя често в парламента отпадна, вече си влизах с еднократен пропуск. Сега много рядко ходя в Народното събрание. Не ми липсва. Видял съм достатъчно за един живот.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Оказва се обаче, че съм по-скоро изключение. Една камара хора дават мило за драго да влизат в парламента и да се отъркват о депутатите. И съответно да имат постоянен пропуск за влизане.

В четвъртък голяма част от времето на народните представители мина в разправии кой на кого е издавал пропуски и кой на кого не е издавал пропуски. БСП например много държеше да докаже, че няма нищо общо с Пешо Сумиста, сочен за тартор на “Килърите”, а пък ГЕРБ на всяка цена държеше да се разграничи от Любо Къдравия, също сочен за тартор, само че на други килъри.

Имаше даже и един своеобразен модерен депутатски дуел на честта, когато един депутат предизвика друг да се явят заедно на детектора на лъжата, та да се разбере кой е дал пропуск на арестуван за подбудителство за убийство. Едно време са се дуелирали със саби, сега – с детектори.

Раздаването на пропуски на тоя и оня не е съвсем безобидна работа. Въпросният Любо например не само е имал пропуск, но и се е водел експерт. В комисията по правата на човека. Пешо Сумиста също се е водел експерт. В друга комисия. Сигурно има още доста подобни съветници, в други комисии, ама ще трябва да почакаме за друг скандал, та да се осветят и те.

При такива експерти не е чудно защо сме доста напред в едни точно определени дисциплини и сме доста назад в други.

Обаче думата е за друго, за тескеретата. Част от техните притежатели, не казвам, че всички, ги използват не само за да влизат при законодателите, когато си поискат, но и за други цели. Карта на парламентарен сътрудник, показана където трябва, отваря много врати. И дава своеобразен имунитет, от който някои от експертите без съмнение имат нужда.

Това е също като популярната фигура на агента под прикритие. Той трябва да работи за МВР, обаче всъщност работи предимно за себе си. И съсипва конкурентите си. Понеже си има карта на ченге и като така – алиби, имунитет и всичко останало.

И чак когато играта загрубее и лъсне, че съответният “експерт” е рекетьор, трафикант или редови мошеник, настава паника, разграничаване и търсене кой е виновен.

А така наречените обикновени хора, повечето от които не са и стъпвали в Народното събрание, стоят отстрани, дивят се и се питат: Депутат, парламентарен сътрудник, ченге под прикритие, рекетьор, трафикант, мошеник – каква е разликата?

Малко повече хигиена няма да навреди на депутатите. Ама хич.