“Та казвам аз, понеже няма олио / и хлябът е от мъката по-чер, / един е лозунгът: Терора долу! / Съюз със СССР”, пише Никола Вапцаров през 1940 година по поръчение на комунистическата партия в стихотворението “Селска хроника”. Тогава Съветският съюз предлага договор за приятелство и взаимопомощ на България и в страната пристига съветският дипломат Аркадий Соболев да агитира за подписването му, а комунистите започват акция за подкрепа, наречена Соболева. Малко преди това Съветският съюз е направил такива договори с Литва, Латвия и Естония, в резултат на което трите страни си прекараха 50 години под съветско/руско робство. Ние го поотложихме с 5-6 години.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Ама това е друга история.

Думата сега е за олиото и хляба, които в наши дни, когато вече няма СССР, поскъпнаха драстично в цяла България. Според държавната комисия стоковите борси и тържищата през август олиото е струвало средно 2,26 лева за литър, което е поскъпване с 16 процента спрямо предходния месец. Впрочем, на 31 август си купих олио за 3,10 бутилката, ама както и да е, нека статистиката е права.

Много според комисията е поскъпнало и брашното. При цена от 66-70 стотинки за килограм през цялата година, сега то вече е 80 стотинки.

Вапцаров е комунистически поет и макар комунистите да създадоха може би най-човеконенавистната система за управление, те добре познаваха хората и знаеха, че хлябът и олиото са сред най-важните неща за тях. За това и Вапцаров ги е включил в агитацията си, произведена като стихотворение.

70 години по-късно олиото и хлябът са все така важни за хората и макар да ги има, те стават все по-скъпи.

Министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов заяви в сряда, че  “няма достатъчно фактори, които да оправдаят поскъпването на хляба и на олиото”.

Според министъра “странно е как синхронизирано стават увеличенията”. Други институции обаче трябвало да проверяват дали няма картелно споразумение, а държавата нямала механизми да се намеси при формирането на цените.

Верно?

А какво, освен намеса е масираната кампания за въвеждане на стандарта “Стара планина”, на базата на който производителите ще могат с помощта на държавна тапия да си продават продукцията на по-високи цени?

Държавата, особено българската, има всички механизми, които човек може да си представи, за да се намесва където и да било, включително и на пазара. Обаче не го прави или ако го прави, го прави избирателно и най-често не в полза на редовите потребители, а в полза на монополите.

В резултат на тази политика търговците са оставени на собствената си съвест и повечето цени, особено на стоките от първа необходимост като бензин, ток, хляб, олио и изобщо храни, на дрехи и обувки, твърдо следват и дори надхвърлят европейските при доходи на хората, които изостават от средните за Европа между 5 и 10 пъти.

Точно тук е всекидневното, безмилостното, зверското ограбване на хората и то – каквото и да разправят властниците – става или с прякото съдействие на държавата, или с мълчаливото й съгласие.

И докато това е така, България е обречена на комунизъм.

И на СССР, нищо че вече повече от 19 години го няма.