Когато са загинали 8 души и за нормалния човешки разсъдък това изглежда предотвратимо, търсенето на вина става неизбежно. Някак си – къде с помощта на малко повече пропаганда, къде обективно – приемаме, че в това време е невъзможно пътищата да бъдат почистени до асфалт.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Но когато са умрели 8 души, пропагандата много не помага. Не помагат и паралелните съобщения, че цяла Европа бедства и от студа досега са загинали стотици човеци. Това, че някъде са умрели хора – било защото са били бездомни, било поради някаква друга причина, съвсем не означава, че ставащото в България трябва да бъде оневинено и приписано на Дядо Господ.

Конкретно за жертвите в село Бисер – те можеше до голяма степен да бъдат избегнати или поне да бъдат по-малко. 24 часа преди да се скъса стената на язовир “Иваново”, метеорологичните служби предупредиха, че топенето на снеговете и новите дъждове може да доведат до наводнения, посочени бяха и конкретните райони.

Това, което е можело да бъде направено, но не е, е населението в близост до потенциално опасни обекти, като язовири и реки, да бъде предупредено. Да се направи превантивна евакуация, както това се прави в редица страни при наближаващи бедствия, най-често урагани. В края на краищата наводненията, за разлика от земетресенията например, са абсолютно предвидими и е недопустимо една модерна държава като България просто да чака да я сполети нещастието.

Последвалите действия – аварийните екипи, създаване на добра организация в помощ на пострадалите, евентуални обезщетения и помощ за възстановяване – трябва да бъдат отчетени, но първото нещо, което хората си казват, когато виждат такава трагедия, е, че държавата не си върши работата.

Когато представителите на институциите обясняват, че не им е работа да контролират монополите, че няма как да озаптяват алчността на т.нар. пазар, ние се съгласяваме.

Обаче все нещо трябва да е работа на държавата. Иначе защо съществува?

Държавна работа в България е събирането на данъците, в много голяма степен – здравеопазването и образованието, почти напълно правосъдието и гарантирането на обществения ред (почти, понеже съществуват и частни охранители и частни съдилища, например Мешерето).

Приели сме, че при пазарната икономика и демокрацията държавата трябва да се освободи от несвойствени функции като стопанска дейност, определяне на цените и други такива. Приели сме го именно защото смятаме, че по този начин тя ще може да се концентрира върху основните си дейности.

Факт е обаче, че това не се случва в достатъчна степен. И липсващите предварителни действия при наводненията са само един пример за това.

Ето още няколко.

Случвало ми се е например да видя удостоверение, че лицето не дължи никакви данъци, издадено от една определена данъчна служба, и удостоверение, издадено от друга данъчна служба, в което се посочва, че същото лице за същия период всъщност дължи суми на държавата. Това означава нещо елементарно: между двете данъчни служби няма никаква връзка, да не говорим за единна система за информация.

Друг пример, съвсем наскоро. Критично болен човек беше разтакаван между четири столични болници, докато накрая, както писаха някои колеги, “почти жив” беше приет в една от тях.

За примерите на бюрократична мудност и чиновническо абсолютно безсмислено разтакаване е писано толкова много и всеки ги е изпитвал, та не се налага да бъдат специално описвани.

Прехвърлянето на отговорности също е запазена марка в България. В конкретния случай с язовир “Иваново” например военното министерство и община Харманли вече цяло денонощие спорят кой е отговорен за стопанисването му. В нормално време и двете институции го искат, но сега е точно обратното, никой не го иска.

За хората, които се давят в придошлата вода обаче, няма съществена разлика между военния министър и кмета. За тях те са държавата. И искат тя да си върши работата – не само когато дойде голямата вълна, но и (най-вече) през цялото останало време.

Много ли искат?