Трогателна е вярата, с която българите приемат, че администрацията се е загрижила за здравето им. 72 % от пълнолетните в държавата са на мнение, че новият БДС, сега нарицаем “Стара планина”, е нещо много хубаво и са готови да плащат повече за такива продукти.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

В подкрепа на кампанията за въвеждане на стандарти за храните се изказват доста хора, като един от често срещаните аргументи е, че трябва да е така, понеже и в Америка имало държавен стандарт за храните.

Това, разбира се, не е баш така. Ако беше, повечето “Макдоналдс”-и и “Кеефсита” отдавна да са затворени. Има американски държавен стандарт за образованието, за лекарствата, обаче за храната всеки си решава сам според джоба и вкуса си.

Има стандарт за качество на храните, обаче той не е държавно декретиран; определят го хората. Ако някой продава боклуци, губи пазар и фалира.

Ние в България имаме относително дълга традиция на държавно определяне на това и онова. Всъщност на всичко. Около 50 години държавата събираше в себе си целия ресурс, връзваше на ясла хората и се грижеше за всичко – от изоставените деца до качеството на кренвиршите.

Когато социализмът рухна, държавата залитна в другата посока. Вече нямаше никакъв стандарт. Ракия се правеше в бидони по гаражи, саламът – в каквото там помещение производителят намери, някои хора разбраха, че в хляба може да се слага не само брашно, вода,сол и мая, други – че луканката поема месо от Австралия, производство 1938 година и така нататък.

Имаше немалко хранителни и още повече алкохолни отравяния; през цялото това време държавата щастливо блееше. Не държавата, а умрелите от отравяния с метилов алкохол регулираха пазара и сега производителите, ако и да не ползват грозде, все пак слагат относително качествен чист спирт.

Обаче дойдоха други времена и сега наред е не само ракията, ами и луканката, сиренето, хлябът, това, което се яде. “Стара планина”, братче, и хората ръкопляскат, викат “браво” и “ура”. И са готови да дават повече пари, както свикнаха да дават 10 лева за шише ракия вместо 3.

Възможно е намеренията на администрацията да са благородни, макар че не е за вярване.

Дори и да е така обаче, срещу дребни суми за рушвет всеки редови инспектор ще си затвори очите и пазарът ще бъде заринат от колбаси “Стара планина”, луканка “Хималаи”, кренвирши “Апенини” и пастет “Странджа Сакар”.

Всеки може да вярва в каквото си иска и да си дава парите, които е изкарал, както намери за добре, обаче няма никакви регистрирани доказателства, че българската държава – както предишната, така и сегашната – има за първа грижа да защити своите граждани.

Напротив, има достатъчно свидетелства, че тя системно пренебрегва интересите на повечето хора, за да угоди на малцина.

В това всъщност се крие и причината за огромното разочарование на българите от промените – и днес държавата продължава да е държава на тези, които са икономически и политически силни, и все така нехае за другите, за множеството, което превива гръб от сутрин до вечер, та да произвежда благата.

А що се отнася до храните с надпис “Стара планина”, единствената промяна ще е, че ще има работа за печатарите.

Голямо печатане на етикети ще падне.