Когато преди около две години в Народното събрание започна събиране на подписи за процедура по отстраняването на президента Георги Първанов от длъжност заради оповестяването на стенограмата от разговора му с вицепремиера Симеон Дянков, вицепрезидентът Ангел Марин го защити с думите: "Знаят ли тия хора, които говорят за това, какво ще стане, ако бъде отстранен президентът? Няма да има избори, аз ще съм президент. Мен повече ли ме харесват?".

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Това е изказване, което се родее с прочутото Нейчо-Неево “Егати държавата, щом аз съм й вицепремиер”, но тогава, през 2010 година, почти никой не му обърна внимание.

Сега, през 2012 година, Марин отново е тема на обсъждане, само че с друго: Първанов забравил да го упълномощи да изпълнява функциите по член 98, точки 7 – 11 от Конституцията и така излиза, че над 500 помилвания и десетки хиляди давания на българско гражданство са незаконни.

Това е по-малкият кахър. Ясно е, че няма как фактически тези актове да бъдат отменени, новите президент и вицепрезидент дадоха да се разбере, че това не може да стане.

Обаче този факт, със забравения указ, поражда едно извечно съмнение: доколко тези, които сме избрали на върха на политическата власт в държавата, са компетентни и знаят за какво става дума.

Георги Първанов и Ангел Марин бяха на два пъти избирани за президент и вицепрезидент на Републиката. Естеството на постовете им предполага широка обща култура, в това число правна, вътрешнополитическа, външнополитическа, икономическа.

Но понеже не може да се очаква от един бивш историк и бивш генерал (в конкретния случай) да бъдат топ експерти по всичко, нормално е те да бъдат подпомагани в дейността си от специалисти. В казуса със забравения указ юристите на президентската институция, които се водят сред най-добрите в държавата, е трябвало да кажат на Първанов и Марин, че упълномощаването по член 98 от Конституцията се прави поотделно за всеки от мандатите. Понеже…няма да обяснявам защо, че ще стане много дълго и скучно.

Все едно. Едни юристи, смятани и смятащи се за много голяма работа, са проспали елементарно нещо. А пък държавният глава и неговият заместник не са се и сетили да поискат от подчинените си да си свършат работата и да подготвят указа.

Как при това положение човек да има доверие, че по върховете на държавата са наясно какво трябва да се прави и как? Ако е направен такъв важен пропуск, как можем да сме сигурни, че президентът и вицепрезидентът са получавали адекватна информация и от другите специалисти и съветници – икономически, политически, по въпросите на разузнаването? Каква е гаранцията, че тази информация е дадена достоверно и дори и да е – каква е гаранцията, че вземащите решения са я разбрали правилно и са направили верни избори?

Гаранция – Франция, както се казва в такива случаи.

И не са само президентът и вицепрезидентът. Наскоро установих, че водещ депутат от водеща парламентарна комисия не разбира какво означава мораториум (по повод на дебатите около шистовия газ) и свободно заменя думата с меморандум. И колко още като него, не само в парламента.

Демокрацията предполага, че на важни властови позиции могат да бъдат избирани и слабограмотни и дори неграмотни хора, ама това в нормалните държави е предимно на теория. Няма как да се управляват толкова сложни системи, каквито са държавата и обществото, ако съответният субект не притежава поне природна интелигентност и ако не е в състояние да се учи всеки ден и всеки ден да прави верни анализи. Или поне да разбира кой е верният анализ.

България обаче е много демократична държава. Ние можем не само на теория, но и на практика да си изберем (или назначим) слабограмотни хора.

Кой като нас.