Какво предложи Еманюел Макрон на французите?

11 май 2017 / 12:39

lv1 lv1 lv1

Снимки към новината

Дали онази, по-голямата част от френските избиратели, които гласуваха за Макрон, наистина се уплашиха, че Европа не е безсмъртна?

Или отвъд политическата реторика имаше и друга, не така емоционална платформа за реформи, с чисто практическа насоченост, която спечели симпатиите на избирателите?

При отразяването на френските избори, в най-добрия случай, българските медии поставиха акцент върху политиката. В най-лошия – върху клюката.  Набързо сглобения образ на спечелилия президентските избори нетипичен френски политик, в съзнанието на повечето българи вероятно изглежда така: фокусник с харизма, който умело жонглира със страховете на французите от излизане от ЕС и със симпатиите им заради нестандартния си брак със значително по-възрастна жена.

Така пак се плъзнахме по повърхността и пропуснахме фактите.

В световните медии обаче акцентът падна върху това какво предлага Макрон и екипа му на французите. Предложенията на центристкия кандидат, който през цялото време на кампанията си се стремеше да избяга от политическата реторика и да говори за проблемите и техните решение, отговарят на простичкия въпрос на много хора „Кога ще се оправим?“ и опират до значителни промени, които засягат основно икономиката и бюджетната сфера, където икономическият съветник на Макрон - Жан Писани-Фери,  е със запазена репутация.

Предложението на Макрон, включва най-общо въвеждане на скандинавския икономически модел, написа „Файненшъл Таймс” преди време. Това ще рече нов модел за растеж чрез либерална и конкурентоспособна икономика, която не е натоварена със социални функции. Те са вменени на държавата, която оказва подкрепа на временно безработните, които след преквалификация, или намиране на нови възможности да се върнат в икономиката.

В бюджетен план, трябва да се намери баланс между по-малките постъпления (защото се прeдвижда намаление на корпоративните данъци от 33 на 25 процента) и преструктуриране на намалените разходи.

Най-общо 5-годишната програма на новия френски президент включва:

  • Намаляване на публичните разходи до 60 млрд. евро през следващите 5 години от 55% от БВП до 52%


  • Намаляване на броя на държавните служители с 120 000 до 2022-ра, което да стане за сметка на свиване на щата, след пенсиониране на служители в държавната администрация.


  • 50 млрд. евро за 5 години за намаляване на берзаботицата. Парите ще се насочат към повишаване на квалификацията на безработните и създаване на работни места в т.нар. зелена икономика.


  • Дефицит под 3 % от БВП, според изискванията на ЕС


  • Намаление на корпоративния данък от 33 на 25 процента


  • Разширяване на имащите право да получават обезщетения за безработица: ще бъдат включени предприемачи, фермери, самоосигураващи се лица (главно свободни професии).


  • Договаряне с Германия на бюджет в Еврозоната и на инвестиционна програма в целия ЕС


  • Освобождаване на 80% от домакинствата от местен данък върху жилищата


  • Инвестициите в производство да намаляват данъка върху доходите на собствениците на компании


  • Запазване на пенсионната възраст и пенсиите

Нашата икономика от години страда от много болежки, между които, че от бюджета се точат стотици милиони левове за измислени обществени поръчки, а ключови сектори като образование, здравеопазване и социални услуги остават недофинансирани.

У нас корпоративния данък е 10 процента (за разлика от Франция, където той е 33 на сто), а това предполага доста по-скромни постъпления в бюджета от най-богатите. Въпреки ниския данък, не се стига до икономически бум или до привличане на върволица от чужди инвеститори. Даже напротив – някои си тръгват. Достатъчно е да споменем ЧЕЗ или „Модърн Таймс Груп“, собствениците на „Нова телевизия“.

Българският данъчен модел има и друга особеност, върху която си струва управляващите да се замислят - основната тежест се пада върху физическите лица, наемните работници, а не върху бизнеса. Под формата на осигуровки и данъци, работещите по трудов договор у нас плащат 22.9 процента от доходите си, а под формата на ДДС – 20% върху потреблението си.

У нас отговорът на въпроса „Кога ще се оправим?“ минава през политическата реторика, а избирателите получават патриотични мантри и партийни заклинания.

Виргиния Стаматова



code

Моля полълнете КОДА в полето:


code

Моля полълнете КОДА в полето:

ИНТЕРВЮТА

СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг: Валентин Михов: С тези коне, тази кушия

СПЕЦИАЛНО ЗА ДЕБАТИ.бг: Валентин Михов: С тези коне, тази кушия

Валентин Михов е роден на 18 януари 1954 г. в София. От 8-годишна възраст се занимава активно с футбол. Отначало играе в детския, а след това в юношеския отбор на ФК ЦСКА. През 1991 г. наследява Борис Станков на президентския пост в ЦСКА и през 1992 г. клубът печели българск...

ВРЕМЕТО

БългарияЕвропа
  • 26 юни 2017
    12° / 34° слънчево
  • 27 юни 2017
    15° / 34° слънчево