На 30 януари министър-председателят Бойко Борисов отиде в Брюксел, където лидерите на 27-те страни от Европейския съюз постигнаха що-годе съгласие по новия пакт за стабилност на финансите на отделните държави. В белгийската столица българските представители се явиха с ясен мандат какво може и какво не може да се подписва. Получиха го от Народното събрание след кратки, но съдържателни дебати, в които стана ясно какъв е българският интерес.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Това е пример как нещата могат да стават без скандали – мандатът беше подкрепен от всички политически сили в българския парламент и министър-председателят с чиста съвест и леко сърце отлетя за Брюксел.

Не така стоят нещата с един друг международен договор – АКТА (ACTA), за борба с пиратството в интернет, както беше представено в българските медии споразумението. То беше подписано тихомълком, при това не направо от правителството, а от българския посланик в Япония, предполага се – нарочно упълномощен за това.

При пакта за стабилност българите разбраха няколко неща: подкрепяме го, но няма да плащаме и не искаме да си изравняваме данъците с по-богатите страни, понеже нямаме изгода.

И никой не протестира.

При АКТА, чието подписване не беше нито обсъждано, нито беше искано от някого съгласие, българите разбраха, че:

1)    Ако си теглят филми и музика от интернет, са потенциални престъпници и може да влязат в затвора;

2)    Интернет доставчиците ще бъдат задължени да докладват за нарушения, включително за лични данни на нарушителите;

3)    Полицията ще може да обискира и да конфискува (предполага се, че поне със съдебно решение) имущество, свързано с тези евентуални престъпления.

Всъщност АКТА не се ограничава само до интернет, а криминализира всички пиратски копия и принципно новото е, че заличава досега съществуващото разграничение между пиратско копие за лична употреба и такова с комерсиални цели.

Това обаче са подробности.

Факт е, че ако основните положения на АКТА се прилагат от недобронамерена администрация и особено от усърдна полиция, те със сигурност ще доведат до силно ограничаване на свободата в интернет, до, особено в някои не дотам демократични държави, полицейски репресии, включително и политически насочени, при това обосновани от международно право от най-висш порядък.

При тези обстоятелства българското правителство като правителство на една наистина демократична държава и като отговорно към своите избиратели не може да подписва, без да е обсъдило последствията от този подпис.

Понеже споразумението засяга милиони българи, а и понеже става дума за фундаментална свобода, подписът под него даже не може да мине само с процедурата, предхождаща пакта за финансова стабилност – обсъждане в парламента и даване на мандат.

Този път е нужно да има дискусия вътре в обществото, сред интернет потребителите, доставчиците, политическите партии, обществени организации, сред всички. И чак тогава, като постигнем съгласие какъв е нашият интерес, какво печелим и какво губим, въпросът може да влезе в парламента и там народните представители да дадат мандат на правителството да подпише каквото има да се подписва.

При това ще е добре да искаме и съответните поправки, а не като сега - да подписваме, без дори да сме го прочели.

Понеже някой е поискал това от българското правителство. А не е ли важно и ние какво искаме?

Щото ние избираме правителството, все пак.