Георги Първанов даде първото си интервю като свободен (и "обикновен", нали така) гражданин и като редови член на низовата организация на БСП в Ковачевци. От интервюто се разбра, че: предаването на властта в президентската институция станало цивилизовано и най-вече тържествено и че това е белег за държавничество. Че най-добрите конституционалисти са го посъветвали да не издава втори указ за правомощията на вицепрезидента Марин. И че Цветанов бил махленска клюкарка.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Разбра се също, че Първанов ще води лидерска битка, но не със Сергей Станишев за председателския пост в БСП (макар че и така може да се тълкува), а с Бойко Борисов. Не се разбира обаче в името на какво ще се води тази лидерска битка. Трябва да се подразбира, че ще е в името на властта. Поне в интервюто друга причина е трудно да се намери.

И още: кой докара БСП до това да има 40 депутати; как БСП да направи тези депутати 120; че в ГЕРБ са слаби управленци, но могат да правят избори и че “правителството е слабо, бездейно и вече вредно за България”. Стана дума за коалиционни политики, за това, че БСП няма да се разцепи (има си хас) и, накрая, за привнасяне на малко човещина – за ракийката и туршийката пред телевизора в апартамента в “Красна поляна”.

Това, което изобщо не се яви в интервюто, около него и след него, е, че десетте години извън апартамента в “Красна поляна” съвсем са замъглили фокуса на Първанов за реалните неща в държавата.

На нормалните хора в България изобщо не им пука колко броя депутати има БСП. Не се интересуват кой е виновен, че са малко, изобщо не им е до това дали тази партия ще се разцепи и кой ще я води на следващите парламентарни избори. С кого ще се коалира също вълнува ограничен кръг точно определени лица.

Тези дни заради студовете едно от любимите места за телевизионни репортажи стана град Кнежа. И в един такъв репортаж беше показана една пенсионирана 70-годишна учителка, която отглежда 3 крави. И носи млякото в пункт в центъра на града, където й го плащат по 50 стотинки за литър.

Не ме притесняват студът и работата, притеснява ме това, че е такава цената на млякото, каза жената. (Между другото, една кутия мляко в магазина се продава за 2 лева.)

Ето това са истинските, реалните въпроси в днешна България. Защо изкупната цена на млякото е 50 стотинки, а в магазина то е 2 лева? Как може производителят да получи поне малко по-справедлива отплата за труда си? Защо на една учителка, работила честно и почтено 40 години, й се налага да гледа крави? Вместо да живее щастливо и достойно с пенсията, която впрочем си е честно изработила?

Обаче за жената от Кнежа Първанов не казва и дума. Дай му на него лидерски битки, коалиционни политики, идейно-политически и морални сражения.

Дрън-дрън. Много му здраве.