Liberté, égalité, fraternité е националният девиз на Франция. Ще рече свобода, равенство, братство. Издигнат е по време на Великата френска буржоазна революция през 1789 година и е упражнил огромно влияние не само в Европа, но и в другите части на света. Практически едва ли има друго събитие, което да е повлияло толкова много върху формирането на демократичните системи за управление.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Поради своята привързаност към свободата, равенството и братството Франция се ползва с огромен авторитет, в известна степен по-висок, отколкото отговаря на статута й в съвременния свят.

Обаче принципите са едно, а горчивата реалност е съвсем друго.

През лятото на 2010 година управляващите във Франция теглиха една дебела черта на втората част на националния девиз – на егалите-то, на равенството и започнаха масова депортация на цигани. Значи, равни сме, ама си отивайте у дома, в България и Румъния и там ще бъдете равни на нас тука.

Егати егалитето.

Действията на френските власти са до голяма степен разбираеми, подкрепят се не само от французите, но дори и от гражданите на България и Румъния, които не са цигани, но от формална гледна точка са пряко нарушение както на принципите, върху които е основана Френската република, така и на основните принципи на Европейския съюз.

В количествено отношение Франция няма цигански проблем. По най-завишени оценки в момента на европейската територия на страната, която е 551 000 квадратни километра и с население от 62 милиона души, има не повече от 50 000 цигани.

За сравнение – на нашите 111 000 квадратни километра и 7,5 милиона население си имаме може би един милион цигани.

Огромна страна като Франция няма как да усети тези 50 000 души, та ако ще всички те да крадат по 24 часа в денонощието.

Циганите обаче послужиха на управляващата партия Съюз за народно движение и на президента Саркози като средство за нагледна агитация. След началото на депортацията действията на властта се подкрепят от близо 70 процента от населението, а рейтингът на президента започна леко да пълзи нагоре, след като беше достигнал точката на замръзване. Почти всички, даже и ляво настроените избиратели, са съгласни, че Саркози се справя най-добре, що се отнася до проблемите със сигурността.

Понеже са беззащитни, на циганите се прилага онова, което белите французи биха искали да се приложи спрямо придошлите от Магреба и изобщо отвсякъде араби, негри, мюсюлмани. Франция няма реален проблем с циганите, но има тежък проблем с нарастващия брой не-бяло население.

Само преди две месеца полицията в Гренобъл води формено сражение с гневни араби и негри, след като застреля 27-годишен арабин обирджия на банка. Имаше стрелба, ранени полицаи, а демонстрантите дигаха плакати с надписи като “Всички бели трябва да умрат”.

През 2005 година след като две момчета от предградията на Париж загинаха от токов удар в трафопост, където се криели от полицията, парижките покрайнини вдигнаха революция, която не беше усмирена в продължение на седмици. През 2007 година събитията си повториха.

Ако можеше, властта щеше да депортира именно черните от предградията, а не циганите. Но не може, понеже повечето от тези хора имат френски паспорти и са избиратели, при това – все повече.

Затова – бой по циганите.

За тях няма кой да се застъпи.