Както се разбира от официални държавни и топлофикационни изявления, за високите сметки за парно в София са виновни предимно комшиите. Сиреч при “Топлофикация” всичко е наред, но понеже потребителите по дефиниция са крадливи, тези, дето не са, трябва да платят за всички.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Това е дивотия. Все едно да продавам домати на пазара и когато някой дойде да си купи, да му кажа: Господине, доматите са по един лев, ама вие ще трябва да ги платите по два, понеже, докато пиехме кафе с колежката от съседната сергия, минали едни лоши хора и откраднали половината стока. Та… два лева, господине.

“Топлофикация” е производител и търговец на енергия, също както зарзаватчията е търговец на домати. И той си пази стоката, гледа да не му я откраднат, понеже, ако я откраднат, сметката ще плати той.

При “Топлофикация” не е така. На нея не й пука дали някой ще й открадне стоката. Понеже дори й да я откраднат, “Топлофикация” не губи нищо. Ще платят другите, будалите, дето не крадат.

Нещата са съвсем преобърнати. Търговецът не си пази стоката, нещо повече, наредби и други актове са улеснили кражбата, а когато кражбата стане, понеже при тези условия няма как да не стане, вика на изрядните платци: Дръжте крадците. Ама преди това си платете.

Е това го няма никъде, ама наистина.

И не е само с парното така.

Например водата. България е световен шампион по пилеене на вода. По различни сметки заради скапаната мрежа буквално изтичат между 60 и 70 процента от водата. Към това трябва да се добавят и цели махали, които са се вързали абсолютно незаконно и пият и се мият, без да плащат и стотинка.

И това го няма никъде.

Но вместо да си потегнат мрежата и да спрат вересиите, водните дружества непрекъснато искат – и получават, с държавна благословия – увеличение на цената на водата.

Карай да върви, изрядните ще платят и загубите, и вересиите.

Така е и с банките. Ако нещо положението се оплете, ако международната и вътрешната конюнктура се оплескат или ако просто банкерите не са си направили вярно сметките, то банката, пак с мълчаливото съгласие на българската държава, нашата държава, има право да промени едностранно договора за кредит примерно, така че длъжникът да плаща повече и банката да не загуби нищо. Нищо, че в цяла Европа това е абсолютно забранено.

И какво ли не още, може да се направи цял поменик.

Почти няма случай българската държава да е застанала на страната на редовия българин, на коректния данъкоплатец и платец, на почтения човек. И затова българинът не си харесва твърде държавата, не че не е патриот.

Но това с харесването е по-малката беля. По-голямата е, че такава политика насърчава тарикатлъка, шмекеруването, хайлазуването и наказва честните и почтените. Поощрява безотговорността, работата пет-за-четири, пилеенето и безхаберието.

На теория такава система не би трябвало да оцелява дълго.

Ама на, оцелява. Вече толкова години.