Премиите в здравната каса разбуниха хората. Както и каквото да се обяснява, има почти всеобщо възмущение. По същество това е морална реакция. А когато става дума за морал, както казва на едно място Робърт Пен Уорън, нещата са разтегливи. За един едно е приемливо, за друг – в никакъв случай.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Не че моралът няма абсолютни категории и не че не е най-важен, но в случая има и друго: доверието.

И пенсионната система, и здравноосигурителната се крепят именно на доверието. (То е така и при другите човешки работи, ама да не се разпростирам.)

Здравноосигурителната каса, на която някои викат “каца” (без дъно, каца с мед, в която едни люде бъркат и си облизват пръстите), може да работи, ако хората, които внасят пари в нея, вярват, че в това има смисъл. Че като дадат едни 5 лева, срещу тях ще получат определени неща – в случая грижа и помощ при болест.

Качеството на медицинската грижа в България не се нуждае от коментар. Сега към това качество се прибавя и друго. Нормалният българин, този, дето пълни касата, като гледа и вижда раздаването на премии, си казва: Защо аз да плащам тези пари? За да може началниците в здравната каса да си дават бонуси, колкото са мои две годишни заплати? И какво получавам срещу парите си?

Това питане има пряко и непосредствено практическо и икономическо, а не морално следствие: който може, не плаща на касата. Не намира смисъл. Затова над милион и половина българи нямат здравна осигуровка.

Така системата е постоянно недофинансирана, което пък е първата предпоставка за плащания под масата, на черно. И, разбира се, за системни държавни дотации, пак от нашите пари, от нашите данъци.

По същия начин стоят нещата и с пенсиите. Като гледа какви пенсии получават неговите родители, баби и дядовци, днешният 25-30-годишен младеж си казва, че да се осигуряваш за пенсия е абсолютно безсмислено. И се съгласява да го осигуряват на 300 лева, та сега да си вземе поне част от онова, което пенсионната система няма да му даде след 40 години.

(А вероятно и в НОИ си раздават бонуси. Само че кой да ти каже.)

И, точно както и при здравната каса, парите за пенсии не достигат. Понеже който може, не плаща. И пак държавата вади от нашите пари, та додава, за да има дори и за тези мизерни пенсии.

Затова ръководителите и на двете системи, на пенсионната и на здравноосигурителната, трябва да имат едно основно качество: да излъчват доверие. Да работят за доверие. Да гарантират, че всеки лев ще иде по предназначение.

А те си раздават премии. Е, не става така.

Доверие няма…, другари.