Докладите на Европейската комисия за Румъния и България, наречени за благозвучие Механизъм за сътрудничество и проверка, бяха въведени за двете страни с договорите им за присъединяване към Европейския съюз през 2007 година. Механизмът е прецедент; той не е бил използван за нито една присъединяваща се страна преди това.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Официалната му цел е да помага на България и Румъния да преодолеят изоставането си в правосъдието и борбата с корупцията. Неофициалната – да успокои общественото мнение в страните от ЕС, част от което смята, че двете балкански държави са влезли в Съюза неподготвени и представляват заплаха за сигурността.

Обявеният в сряда, 8 февруари, доклад е десети поред и по обективни оценки е по-негативен за България, отколкото за Румъния. Изводът, който правят повечето международни анализатори е обаче, че и двете страни засега ще гледат Шенген отблизо, т.е. приемането в зоната отново се отлага за неопределено време.

Въпреки жуженето в България и независимо от опитите на опозицията да рисува апокалиптични картини, подпирайки се на европейското рамо, драма няма. Нищо не се е променило съществено от времето на Сергей Станишев, а даже и от времето на Сакскобургготски, когато мониторинговите доклади, макар и под друга форма, констатираха почти същите слабости.

Министър-председателят отбеляза, че голяма част от негативните констатации в тазгодишния доклад са заслуга на опозицията, която ходи в Брюксел и топи страната. Да, така е. Откакто ЕС ни наблюдава, а то е доста отдавна, това е утвърдена практика – опозицията си води бележки и докладва на ЕК, и така евробюрократите си пишат докладите.

Лошото е даже не толкова, че българи вадят кирливите ризи на България, а че същите тези българи, когато дойдат на власт, забравят за иначе обективните констатации и на свой ред стават причина за нови негативни доклади.

И така, както пее Васко Кръпката, “животът продължава вечния си мъдър кръговрат”, ден след ден, доклад след доклад.

Още когато България започна преговорите за присъединяване, в българското общество имаше силна надежда, че този процес ще повлияе съществено за подобряване на цялостната среда. Това беше нещо като вяра от последна инстанция, тъй като доверието в способността на местната политическа класа да отстоява ефективни и подобряващи живота на хората реформи вече се беше поизчерпало. Най-общо това вярване може да бъде описано така: Брюксел ще ви оправи вас, понеже ние не успяхме.

Обаче, оказва се и Брюксел удря о камък. Няма напредък и това е.

А най-интересното в доклада тази година е, че комисията призовава гражданските общества в България и Румъния “да помогнат за ускореното прилагане на реформите в двете страни”. Деликатно ни подсещат, че проблемът не е само в правителствата. Както се казва, и писмо ни пишат в този смисъл.

Само не знам има ли кой да го получи.