Президентът Росен Плевнелиев се срещна Управителния съвет на Българската народна банка. Това не се изтъква често, но по закон държавният глава назначава трима членове на Управителния съвет на БНБ. Управителят и подуправителите се избират от Народното събрание.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

При срещата си с първите банкери на България президентът каза, че държавата трябва “да работи за репутацията на банковата система…, която е предпоставка за по-изгодно кредитиране и съответно за ползи за хората”. Каза, разбира се, че банките у нас са стабилни и, въпреки кризата – печеливши. Последното няма как да не е така – при тия лихви в България, ако някой банкер е докарал нещата дотам, че банката му да губи, значи е пълен некадърник.

Но да оставим настрана печалбите на банките и банкерите, те са особено чувствителна тема.

Да гледаме другото – както казва президентът, как банките осигуряват по-изгодно кредитиране и “ползи за хората”.

“И хората питат защо у нас лихвите са толкова високи, а в Европа толкова ниски. Ами никъде другаде в Европа на банките не се разрешава да променят произволно лихвите по вече отпуснати кредити”, каза наскоро Любомир Христов, финансист с безупречна репутация. Бил е член на Управителния съвет на БНБ, съветник на изпълнителния директор на Световната банка, изпълнителен директор на Централния депозитар, член на експертна група по финансово образование на Европейската комисия, сега е председател на Института на дипломираните финансови консултанти. С други думи – човек отвътре, човек от банковата система.

Ето какво казва още този човек, който не може да бъде упрекнат в липса на компетентност: “Банките у нас не се различават по нищо от банките другаде. Те са във финансов стрес, основна причина за който е късогледата им политика и безотговорното раздаване на кредити в миналите години. И банките намират някой друг да им плати сметката. В Ирландия и Испания, например, това са данъкоплатците. У нас – изрядните длъжници”.

И още: “Въобще банките у нас изиграха ясна дестабилизираща роля за икономиката, като надуваха кредита, а оттам и цените на имотите в 2004-2008 г., а сега – като свиват кредита и увеличават цената му, само правят кризата по-дълбока и по-продължителна”.

И най-накрая, последен цитат: “В момента банките смятат лихвата по собствена “методология”, т.е., с гледане в тавана или по-точно в отчета на приходите и разходите си”.

Когато встъпваше в длъжност на 22 януари, президентът Плевнелиев се зарече, че институцията ще бъде отворена за различни мнения и че има амбицията да я превърне в дискусионен център. Заяви също, че основната му кауза ще бъде превръщането на България в средно богата европейска страна.

Заради тази задача, превръщането на България и на нейните граждани в средно богати, срещите му и близкото сътрудничество с ръководството на БНБ са от изключително значение.

То се знае, на първа среща и в тези времена е редно да се говори предимно за стабилност и за добра репутация. Но по-нататък трябва да се чуят и гласовете, които настояват банките в България да се държат по-отговорно и по-цивилизовано както към икономиката, така и към отделните граждани. Истината е, че в момента сме твърде далеч от средните европейски стандарти в тази област.

И президентът, като човек, който назначава част от ръководството на БНБ, и Народното събрание, което избира останалата част, и правителството, което формира определена политика, имат отговорността, задължението, а и възможностите да накарат банките в България не само да мислят за собствените си печалби, както е в момента, но и да бъдат истински генератор на растеж, партньори на реалната икономика и на хората.

Да се надяваме, че този разговор тепърва започва.