Като сдаваше президентството, Първанов рече, че ще покани Сергей Станишев на среща на 4 февруари, та да се изяснят. И за да не са сами, организира и нещо като дискусия във Варна, на която са поканени и други хора. Точно на тая дата.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Обаче Станишев не е толкова глупав. Подценяват го и Първанов, а и други хора. На тази дата той, като председател на Партията на европейските социалисти, има международен ангажимент. Ще участва в работата на конгреса на Испанската социалистическа партия, доскоро управляваща, а сега в опозиция, в Севиля. Хем е по-топло, хем ще е далеч от Първанов и няма да му се наложи да слуша легендите как на тази дата преди 15 години е спасил България.

Като всяка друга знакова дата в историята на България, в събитията на която са участвали и комунисти, през последните 15 години 4 февруари 1997-а е обект на фалшификации, напудрени полуистини и откровени заблуждения.

Използвайки максимално двата си президентски мандата, Първанов донаписваше историята, а услужливи медии се грижеха тя да стигне до хората в Първановата версия. От тази “история” излиза, че през 1997 година БСП, и лично Първанов, които се бяха тотално провалили в управлението на страната и от които дори собствените им избиратели се срамуваха, са проявили мъдрост, доблест и мъжество и са се отказали от правото да съставят второ правителство.

Истината е друга.

Първо, в онези дни Първанов беше изчезнал. Макар пресен председател на БСП, не можеше да бъде намерен нито на “Позитано”, нито в Народното събрание, нито където и да е било. Появи се в обедните часове на 4 февруари, за да придружи Николай Добрев, определен за министър-председател, който занесе папката с предложенията за състава на правителството на скоро встъпилия в длъжност президент Петър Стоянов.

Второ, Първанов и Добрев от нищо доброволно не се отказаха. Отказаха ги Петър Стоянов и свиканият Консултативен съвет по националната сигурност, на който на представителите на БСП кротко, но ясно беше обяснено, че ще трябва лично да кажат на хората на улицата защо смятат, че може още да управляват.

И трето, ако Първанов и Добрев не бяха избрали решението, което беше неизбежно, хората на улицата щяха да ги убият с камъни.

Не е преувеличено.

Днес много хора не могат да си представят, а други са забравили, но в онези дни българите бяха докарани – от БСП – до състояние, в което радикалните решения не само бяха много близко, но и напълно оправдани от гледна точка на общественото мнение: празни магазини, пари, които не струват нищо, страх за утрешния ден.

Ако не беше постигнато съгласие за политически изход от кризата, физическата разправа с някои по-видни комунисти беше неизбежна.

Слава Богу, дотам не се стигна. Заслугата за това беше първо на разбунтувалите се хора, на президента Стоянов, който имаше всеобщо доверие и не се поколеба да го използва, на всички останали политически сили, които помогнаха БСП да бъде принудена да си иде с мир.

А България получи шанса да се опита да стане европейска държава.

И още се опитва, ама това вече е друга тема.