657 загинали и над 8000 ранени – това не е сводка от мащабни военни действия, това е броят на пострадалите и загиналите при катастрофи по пътищата в България за 2011 г. Въпреки че от 4 години насам тенденцията е за съществен спад на жертвите по пътищата, всяка година български семейства са зачернени заради нечие нехайство, безразсъдство или неспазване на Закона за движение по пътищата. За законовите промени, които предлага Асоциацията на пострадалите при катастрофи, водещият на предаването "Под лупа" на ТВ "Европа" обсъжда с Владимир Тодоров, председател на асоциацията, и със Султана Статева, майка на загинал при катастрофа мъж.

ИНТЕРВЮ НА НИКОЛАЙ ЛЕФЕДЖИЕВ

- С тази „черна” статистика започва нашият разговор, но от нея личи, че благодарение на вашите действия или на отговорните правителствени органи са намалели жертвите по пътищата и може би има все повече шофьори, които карат по-отговорно.

В.Т.: Трябва да уточним, че след трагедията в Симеоновград родителите на шестте загинали деца събраха 27 хил. подписа и всъщност те генерираха една енергия, която в крайна сметка прерасна до тази кръгла маса в НС. Ние също от години наред имаме конкретни предложения, които обединихме съвместно с родителите на децата от Варна, Бургас и в крайна сметка получихме една подкрепа и разбиране за конкретни несправедливости, които трябва да бъдат променени, защото се оказа, че в нашите наказателни закони има много дисбаланс и диспропорции по отношение на наказанията и на процедурите.

- Условните присъди и споразуменията са проблемът, който съществува досега по отношение на ефективността за наказване на виновните. Какво беше вашето предложение за промяна на законите?

В.Т.: По тези два аспекта, когато имаме ПТП, причинена смърт от пиян или дрогиран, или от неправоспособен водач, или от скорост над 30 или 50 км/час – това за километрите ще се прецизира, да отпадне възможността за условни присъди. Защото когато един човек се постави в невъзможност да преценява ситуацията, т.е. е пил или е употребил наркотици, това не е неумишлено, не е по непредпазливост. Тука има форма на вина, някаква форма на умисъл и затова тези хора трябва да лежат в затвора, а не както е сега, в 80% от случаите присъдите са условни. Другото, абсолютно скандално според мен, а и е неморална процедура – на гърба на пострадалите и техните близки, трите други страни в процеса – прокуратура, съд и виновен, си стискат ръцете, потупват се и излизат оттам, без да има съдебен процес, без да има разглеждане – всичко това става зад гърба на пострадалите, по пощата се изпраща едно обявление, че всичко е приключило, че всичко е законно и морално, че няма право да се обжалва дори тази условна присъда.

- Госпожо Статева, какво се случи при вас, знам, че за вас ще е тежко, но ще помогнем на други хора?

С.С.: Аз имах син, който на 22 февруари трябваше да навърши 35 години. Той беше лъчезарен, добър и нежен син, но един неблагоразумен мъж, 53-годишен, Борис Караманов, мъжът на бившата кметица на Созопол, безотговорен, с огромна скорост – поне два пъти по-голяма от допустимата за мястото, го удря отзад и смачква като насекомо моя син.

- А какво се случи след това? Имаше ли осъдителна присъда, как протече процесът?

С.С.: Ние още не сме стигнали до процес. Още сме в процес на експертизи, в процес на обжалване.

В.Т.: Двойни, тройни, петорни експертизи.

- Колко време отне това?

С.С.: Това стана на 24 май 2011 г. Отсрещната страна, т.е. този, който уби сина ми, обжалва тройната експертиза, защото смята, че е много голяма скоростта, а ние смятаме, че дори е по-ниска от обявената за действителна и това е за момента положението. Ние обаче имаме страховете, може би някои основателни или не, че там нещата не са както трябва, защото това е един човек, който има влияние.

В.Т.: Представете си в тази ситуация, в която е Султана, тя да получи съобщение, че всичко е приключило, че виновният е осъден условно и че тя няма право да обжалва. Близките на загиналия очакват съдебен процес, очакват да го видят този човек, той да се изправи пред съда, да се разкае или да не се разкае, да се изслушат експертите, вещите лица, а сегашният закон, подкрепен от прокуратурата и съда, казва – това всичко ние го зачертаваме, човекът е виновен и си отива вкъщи, защото ние го осъждаме условно, без въобще да влезе в съда. Точно това искаме да се промени и се надяваме, че то ще се случи.

- По някои от вашите предложения в прокуратурата има съгласие. Но има едно голямо „НО”, защото последва един голям отказ да отпаднат условните присъди изобщо, когато има катастрофа и последвало убийство. И оттук се започна един скандал, който разбуни духовете. Как вие приемате доводите на прокуратурата?

В.Т.: Според мен прокуратурата незнайно защо търси някаква криворазбрана бързина в процеса. Тези дела, които са ПТП със смъртни случаи, те са няколкостотин на година. На фона на десетки хиляди дела, това е пренебрежимо малък ресурс, който може да се разходва, така че нищо притеснително няма, ако тези дела влязат в съда. Друг е въпросът, че има друг аргумент – ние ще ги вкараме в съда, но резултатът ще бъде също условни присъди. Ние не искаме условни присъди, когато има алкохол, когато има убийство на пешеходна пътека. В този случай има умисъл, тези хора са убийци, те целенасочено пияни убиват хора. Това е логиката. Навсякъде по света, включително в Америка, алкохолът се преследва изключително строго. Има държави, които имат допустима граница 0,0 промила или 0,2 промила. Така че въпросът е много болезнен. Прокуратурата има едно много интересно предложение, което е разумно, според мен - когато се залови шофьор с от 0,5 до 1,2 промила, да се възстанови едно положение, което е съществувало преди години – тези пияни водачи, но те не са направили катастрофа, а само хванати с алкохол, от 5 до 15 дни да пребивават в поделенията на МВР. Силно ефективна мярка, защото няма процес, случва се утре.

- Това изговорихте ли го при вашата среща с Борис Велчев, когато бяхте с г-жа Нели Петрова, майката на прегазената на пешеходна пътека във Варна Лора?

В.Т.: Не, коментирахме нейния казус – какво конкретно може да се направи и как да се обжалва.

- Г-жо Статева, вие какво искахте да добавите?

С.С.: Аз участвах в кръглата маса в парламента, защото всяка майка има нужда да има съмишленици, т.е. да се допре до други пострадали. Ние създадохме сдружение „Безопасни улици” благодарение на фондация „Безопасни улици”, оглавена от наранена майка като нас – Мария от Бургас, и ние дадохме редица предложения, ако се приемат, ще мобилизират почти всички институции в страната, дори образователната – още от малки да се приучават дечицата да спазват правилата. Но аз искам да допълня тук, че малко ме дразни фактът, че се говори само за пияни, аз адмирирам това нещо, защото пиянството е един от страшните бичове на нашето съвремие, но аз мисля, че при смърт, независимо от причината, щом са нарушени правилата и има виновно доказан човек, той трябва не да се подписва 48 пъти в годината еди-къде си – това е пробацията, и да е свободен, но да си изтърпи мъжки това, което е причинил на всички нас.

- Какво се случи, когато тази трагедия ви застигна, към кой се обърнахте тогава и как при такива случаи може да помогнем на хората?

С.С.: Никой не ни се обади. Аз искам и това да спомена, че синът ми беше заедно с приятелката си, с която беше решил да свърже живота си, може би щяха да имат дете до този момент, тя, за наша и нейна радост е с леки телесни повреди, но психиката, шокът, който тя преживя, тя е била в безсъзнание известно време, но те не признават, че тя е била в безсъзнание, ние дори не можем да го докажем това.

- Важна страна в този въпрос за спасяване на човешки живот е оказване на първа помощ. При нас, за съжаление, Бърза помощ не идва навреме. Как е уредена първата помощ в други европейски страни?

В.Т.: В България няма изследвания колко души умират поради ненавременна оказана първа помощ. Такава статистика няма. За съжаление няма информация колко души умират и поради липса на конкретна медицинска информация. Нашата асоциация подготвя един много интересен продукт, който скоро ще анонсираме, който ще помага на хората, претърпели инциденти, докторите да получават информация за конкретния човек, но в крайна сметка това е отражение на нашата здравна система. В София при население 1,5 млн. действат около 15 медицински екипа на спешната помощ, във Виена, която е със същото население, действат 85 екипа. Ние сме длъжници и в тази сфера.

- Колко са ефективните присъди на убийци на пътя през изминалата година, според вас?

В.Т.: Много са малко. Под 10% има ефективни присъди в резултат на убийство на пътя.