Президентът на Атлантическия клуб Соломон Паси коментира за зрителите на предаването "Под лупа" на ТВ "Европа" посещението на американския държавен секретар у нас г-жа Хилари Клинтън. Какво остана незабелязано от медиите, дали заслужените похвали за България имат американски очаквания за по-интензивни отношения в областта на външната политика, военното дело, енергетика и дали България използва всичките си шансове на съюзник на САЩ за постигане на своите стратегически цели – това са само някои от дискутираните теми.

- „България отбеляза изключителен прогрес през последните 20 години, тя ни дава изключително ценни уроци за страните, които се опитват да извършат прехода от авторитарно правителство към демокрацията”. Това каза г-жа Клинтън по време на визитата си в София. И трябва да си признаем, че България наистина направи усилия това да е реалност, а не просто похвала от висш дипломат.

- Американските политици нямат навика да отправят незаслужени похвали, това не е част от техния стил. Наистина първо визитата на държавен секретар където и да е по света е успех за страната домакин, тя е признание за държавата, за народа, за двустранните отношения, тя е признание и за самото правителство. Тук трябва да кажем, че един държавен секретар няма да дойде при правителство, което не уважава. Освен това визитата на държавния секретар е нещо повече. Добавената й стойност е, че това е реклама, която стимулира американските и другите инвестиции у нас, както и чуждите туристи да идват в България. Тоест държавният секретар играе така да се каже ролята на един безплатен пиар на своята страна домакин. Нещо повече. Госпожа Клинтън много ясно очерта приоритетите за американската страна, които са разбираеми, естествени и реализуеми. Единият от тях е темата шистов газ, по която нашето правителство взема диаметрално противоположно становище през различни периоди от време. Другата тема беше диверсификацията на нашите енергоизточници и енергийни доставки и това е грижа, която е обща грижа и за България, и за САЩ.

- Някои от критиците веднага казаха, че тази визита на г-жа Клинтън идва след мораториума, наложен от Народното събрание, и е като един вид извънредна визита, тъй като ние спряхме едни американски инвестиции с този мораториум – добива на шистов газ у нас.

- Вярно е, че тази визита не беше планирана отдавна. Тя се реализира благодарение на изключителната динамичност на двете посолства – американското в София и българското във Вашингтон. Те успяха да убедят г-жа Клинтън наистина да направи в сравнителна късна фаза на подготовката на европейското пътуване тази промяна и след Мюнхен да дойде до София. За никого не е тайна, че тя много ясно постави въпроса за шистовия газ и това е американски интерес. То не е само американски интерес. Нашето правителство е поканило американската компания „Шеврон” и в един момент се отказва. Това не е устойчиво поведение в международните дела и такъв тип поведение създава несигурност не само у „Шеврон”, а у всички инвеститори. Така че това, което тя е дошла да ни каже, е – вземете си решенията като хората и дайте ни ясен и категоричен отговор, защото мораториумът не е отговор, той е замразяване на вземания на решенията, отлагане на решението, но не и решение.

- Тя каза, че ще изпрати сега специалния си пратеник г-н Ричард Морнингстар.

- Да, той ще дойде тази седмица и аз ще имам възможност да се видя с него. Но решението няма да го вземе Морнингстар, то трябва да бъде взето от българското правителство. Не искам да предпоставям какво трябва да е решението, знаем, че има две гледни точки по това решение, но то трябва да е ясно. Освен това ние трябва да информираме българската общественост не в последния момент за това, което ще решим, а на всеки един етап на решението българската общественост трябва да участва във вземането на това решение. Трябва да избегнем ситуацията, която се получи с подписването на споразумението АСТА за търговията с интелектуална собственост и авторските права в областта на интернет, който договор беше подготвен в абсолютна тъмнина и свари изненадани толкова хиляди, милиони европейци, че възбуди техните съвсем основателни реакции – всеки се страхува от непознатото. И по въпроса за шистовия газ г-жа Клинтън каза много ясно какви са нейните очаквания и това, което може да се прочете между редовете от казаното от българския премиер, че този въпрос ще бъде решен след изборите. Ясно е, че тази тема не е популярна за изборите, ще отложим и след това ще решаваме. Ако се реши преди изборите, толкова по-добре. Друг приоритет, който Хилъри Клинтън постави, това е участието на България в така нареченото "открито правителство", което е една демократична инициатива, към която забелязах, че у нас няма голям интерес. И с това приключваме американските интереси, които бяха формулирани и съвсем професионално отстоявани от екипа на държавния секретар Клинтън.

- Според вас какво можехме ние да поставим на масата на преговорите освен постоянния въпрос за отпадането на визите за български граждани?

- Наистина това е един много добър въпрос, който ми задавате, защото този въпрос не получи отговор по време на визитата. Ние не поставихме от българска страна, или поне това не се разбра от по-широката общественост, нито един първостепенен интерес за България. Има много приоритети, които може да формулираме в българо-американските отношения. САЩ са една много голяма държава и от нея не трябва да се искат малки неща, от нея трябва да се искат повече, че ние имаме основание да ги поискаме тези неща, тъй като сме много близки съюзници на Съединените щати. В последните 20 години ние сме били съюзници 4 пъти, 4 пъти сме воювали заедно и сме освободили 4 народа на два континента и такъв тип съюзнически отношения създават всичките необходими предпоставки, за да поискаш и нещо по-голямо от по-старшия партньор в тази коалиция, а да не говорим, че сме съюзници в НАТО. Но нашите отношения със САЩ са много повече, отколкото тези, които членството в НАТО предполага. Затова с тъга мога да забележа, че тези отношения не са достатъчно добре експлоатирани. Моят живот така се стече, че имах възможността през изминалите 22 години пряко или косвено да работя с четиримата американски президенти и от опит знам, че от американците човек може да поиска и може да получи неща при три условия: първото е да си порядъчна държава, но след като се присъединихме към НАТО, вече ЕС съвсем затвърди този имидж, всеки може да каже, че България е порядъчна държава и тя може да поиска онова, което всички порядъчни държави искат. Втората предпоставка е да знаем какво да поискаме и третата предпоставка е да знаем как да го поискаме. Какво да поискаме? – Ние можем да поискаме много неща, но важно е да имаме списък от желания, който да сложим на масата. Ние бихме могли да поискаме едно много по-интензивно сътрудничество във военната сфера и в частност подкрепа за превъоръжаването на нашите военновъздушни сили със самолети Ф-16, които да получим на някаква политическа или преференциална цена.

- Това беше един от ангажиментите ни, когато влизахме в НАТО – да превъоръжим армията.

- Аз няма да се фокусирам върху Ф-16 като такива, ние можем да поискаме повече от това, ние можем да поискаме България да участва в програмата, която изгражда многоцелевия изтребител Ф-35. До тази програма Съединените щати допускат само най-близките си съюзници, далеч не всички съюзници от НАТО и ако България се кандидатира за участие в програмата Ф-35, това би било голямо признание, не казвам, че тази цел ще бъде постигната в пълния й обем, но в някаква част от нея или в сходна цел би могла да бъде постигната, ако ние формулираме и си поискаме. Много е важно да си поискаме. Втората много голяма тема, която може да вкараме в българо-американските отношения, това е темата на киберотбраната. Това е най-новият приоритет вътре в НАТО и съвсем естествено е да поискаме от американците да направим едно двустранно споразумение извън контекста на НАТО вече, в който да засилим сътрудничеството си в областта на киберотбраната.

- Още повече че имаме много добри компютърни специалисти.

- Ние имаме прекрасни компютърни специалисти и такъв тип сътрудничество ще доведе до засилване на ИТ сектора в България, на иновациите, технологиите и на всичко онова, от което всеки средностатистически потребител има нужда, а това може да доведе и до допълнителни американски инвестиции. На този етап американските инвестиции ги има в България, САЩ са осмият по големина инвеститор у нас и тяхната най-голяма инвестиция се случи именно след като влязохме в НАТО – инвестицията в ТЕЦ „Гълъбово”, но каквото и да имаме дотук, трябва да кажем, че на фона на прекрасните военнополитически отношения, които имат България и САЩ, това не е достатъчно. Американците често казват, че българската стана не създаваме добрите условия за американския инвеститор. Това до голяма степен е вярно, но също така е вярно, че ние не умеем да си искаме съответния инвеститор или правителствените спогодби, които да окуражат инвеститорите да дойдат в България. Друга област, в която имаме незадоволително сътрудничество, това е ядрената област и в частност ядрената енергетика. Също така американците биха могли да бъдат търсени за подкрепа в аспирации, които бихме имали на международния терен. Например аз смятам, че след присъединяването си към НАТО и ЕС България няма видими и дългосрочни приоритети във външната политика.

- Вие имате идея, която в момента може да звучи като фантастика, но след няколко години може да е факт.

- Това е друга голяма област от сътрудничеството между България и Америка, която все още не е експлоатирана. А това е космосът, в областта на космическата сфера, където може да има солидно сътрудничество между двете държави и ние можем да поискаме това нещо, като космосът има много аспекти. В космоса има много отбрана, наука, технологии, правна материя. Атлантическият клуб е подготвил първия български сборник по темата космическо право. Но в работата си в космоса има и много имидж. Изпращането на един български астронавт с НАСА в космоса би донесло наистина един забележителен имидж на страната ни. За последните десетилетия американците са изпратили около 45 чуждестранни космонавти в космоса. Другото важно за България, което не е формулирано официално, а би трябвало, това е членството на България в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Това е клубът на 40-те най-добри икономики в света. Пътят към тази организация наистина води до усъвършенстване на страната. Трудно е да се влезе там, но не по-трудно, отколкото да се влезе в НАТО и в ЕС, взети заедно.