Председателят на парламентарната комисия по европейските въпроси г-жа Моника Панайотова в студиото на предаването "Под лупа" на ТВ "Европа" направи коментар за Междинния мониторингов доклад на ЕК, в който се казва, че трябва да има из основи реформи на съдебната власт у нас, най-вече във Висшия съдебен съвет (ВВС) и прокуратурата, като Брюксел настояват и за реални резултати в борбата с корупцията във висшите етажи на властта. Според Моника Панайотова докладът е обективен и занапред, за да няма критики от страна на ЕК, всички трябва да се обединят около виждането, че по-тясната и съвместна работа е предпоставка и за по-добри резултати. Лично г-жа Панайотова е оптимист за предстоящия юлски доклад.

ИНТЕРВЮ НА НИКОЛАЙ ЛЕФЕДЖИЕВ

- Как виждате вие този Междинен технически доклад, десети поред за България. Едни казват, че той е по-критичен от останалите предишни доклади, други казват, че е по-балансиран – отчита положителните и отрицателните неща в България.

- Това е технически доклад и трябва да бъде по този начин и четен, и възприеман. Всички партии съответно според тяхната политическа конфигурация и посланията, които искат да генерират, го четяха според техния интерес. Моето лично мнение е, че всеки един доклад, било то февруарските или юлските доклади, през които по принцип се генерират политическите послания, трябва да бъдат четени държавнически, а не да се използват за вътрешнопартийни заигравки и консумация. Много е важно какви послания излизат извън страната. Определено докладът е обективен, той е балансиран, отчетен е както напредъкът, така и какво предстои страната да предприеме в сферата на борбата с организираната престъпност, корупцията и най-вече критиките са към реформата в съдебната власт. Според мен много по-важно оттук нататък е през тези предстоящи няколко месеца до юни месец да се концентрират усилията на всички институции, така че в максимална степен докладът, който ще излезе през юли, да е положителен. Различното в него от предишните е, че ще се направи цялостна оценка на влиянието и действието на механизма за сътрудничество и оценка върху България. Тоест този преглед, който предстои да бъде направен цялостно, трябва да покаже една необратимост на процеса на реформи, който се извършва в страната, и това трябва да е силното послание, за да може впоследствие да се работи по посока на постепенното отпадане на механизма.

- Най-силните критики са към Висшия съдебен съвет и по-точно към назначенията и към конкретното развитие на магистратите. Може би Народното събрание има ангажимента да направи някакви конкретни стъпки, за да разреши този конкретен проблем. Има спорове как трябва да бъдат назначени магистратите, дали трябва да се смени изобщо цялата философия на избирането на ВСС. Как вие бихте решили този проблем, защото може би там е най-силната критика.

- Този път аз лично виждам конструктивен тон от страна на всички институции в страната. Преди имаше дефанзивност към докладите специално към съдебната власт, но сега се вижда, че се мисли в посока към промяна на нещата. Юли месец ще е много важен изборът на новия състав на ВСС и начинът, по който това ще се случи. Това ще е едно предизвикателство и към парламентарната комисия по правните въпроси в парламента, защото юристите, чисто от гледна точка на законодателството, ще трябва да мислят в тази посока, а парламентарните групи трябва да помислят и за кандидатурите, които биват предлагани. Това, което е важно, специално за съдебната власт, защото ние често, когато критикуваме една система, слагаме всички под един знаменател, трябва да се даде възможност наистина на хората в тази система, които имат нетърпимост към отрицателните проявление в нея, да им се даде възможността те да излязат на преден план. Всяка система се реформира отвътре и от самите хора. Много е важна, според мен, и ролята на българската дипломация, особено в страните - членки в ЕС, за да може да се артикулират по най-добрия начин постиженията от страна на България, защото много често генерално се говори за докладите на комисията, но погледнато назад, ще се видят много променени неща с конкретни резултати. Специално парламентът беше изключително активен през последните две години с промените в Наказателния кодекс, със създаването на Специализирания съд, който стартира в началото на тази година...

- Това са положителните неща, които отчита докладът.

- ...Действията на Комисията за конфликт на интереси, на Комисията за придобиване на имущество по незаконен път. Сега и предизвикателството пред парламента през следващите няколко месеца е да се приеме законопроектът, който вече е внесен от група народни представители на ПГ на ГЕРБ. Надяваме се, че именно тези, които имаха най-критичен поглед върху доклада, да подкрепят законопроекта. Това, което е важно и мисля, че всички го осъзнават сред всички изказващите се от страна на изпълнителната власт и на съдебната власт – всички се обединяват около виждането, че по-тясната и съвместна работа е предпоставка и за по-добри резултати, което мен лично ме прави оптимист за юлския доклад.

- Министърът на външните работи на Холандия заяви, че София и Букурещ трябва да имат два положителни доклада и тогава евентуално холандското вето за влизането ни в Шенген ще отпадне. Еврокомисарят Мариус Шефчович посети България. Той пък вижда обратното становище, че България е изпълнила всякакви изисквания и няма нужда допълнително да се слага бариера пред влизането ни в Шенген. Как Междинният доклад повлия на тези становища?

- Беше прав зам.-председателят на ЕК и комисарят, отговарящ за връзката с националните парламенти. Самият говорител на ЕК направи това разграничение, защото присъединяването на България и Румъния към Шенген е в прерогативите на Съвета, т.е. на страните членки. А мониторингът по отношение на механизма за сътрудничество и оценка, той е в прерогативните на ЕК. Има чисто юридически моменти, има разделение на властите и отговорностите. ЕК няма в случая пряко влияние върху отделните страни и върху присъединяването. Тя може да казва своето виждане, но в случая зависи от държавите членки да приемат или не България и Румъния в Шенген. Всичко, което се случва, е в сферата на политическото говорене.

- Има още един договор – за оценка на ЕК по контрола на разходването на европейските средства. Вие сте комисия, която също контролира еврофондовете. Какво казва този доклад, имаме ли напредък там?

- Наблюдава се устойчив ръст в усвояването и договарянето на средствата. Както в междинния ни доклад през септември, и сега имаме два пъти ръст в усвояването на средствата. Има нисък праг на грешки, което е много важно, под допустимите 2% е, България наистина се нарежда на едно от добрите места, което означава, че системите вече работят, действат превантивно и не се допускат грешки над допустимите 2%. ОП "Транспорт" определено се нарежда сред фаворитите, защото тя отчита висок ръст както по отношение на усвояването – 4 пъти, а по отношение на договарянето – 3 пъти ръст. Говорим за стартирането на АМ "Струма", АМ "Тракия" се движи в срок. Софийското метро от самата дирекция към ЕК винаги е давано като успешен пример на другите страни-членки как чрез европейски средства се допринася за добрите градски условия и ефект върху гражданите. Посланието, което отправихме със следващия програмен период, е да бъде трите "Р-та": развитие на регионите, реформи и растеж.