В студиото на предаването "Под лупа" на ТВ "Европа" известният журналист и писател Йордан Василев представи пред зрителите книгата си "Това се случи пред очите ми", премиерата на която ще бъде на 6 февруари във Военния клуб. Тя представя България през мандата на Петър Стоянов и кои са промените след падането на комунизма. Йордан Василев смята, че с тази книга се дава възможност на младите хора да осъзнаят в каква система са живели техните родители. Според автора на книгата младите и всички в България трябва да знаят, че президентът Петър Стоянов изиграва ключова роля в съдбовен за страната момент и неговата решителност и непоколебимост за правилния избор за бъдещето на България ще бъдат оценени и от поколенията занапред.

ИНТЕРВЮ НА ГАНИЕЛА АНГЕЛОВА

- Премиерата на книгата "Това се случи пред очите ми" е в понеделник, кажете за зрителите къде и в колко часа ще бъде събитието.

- Представянето на книгата ще е във Военния клуб на 6 февруари в 17:30 ч.

- Предстои и втора премиера на книгата.

- Да, тя ще е на 13 февруари.

- Кое ви провокира да напишете тази книга, какъв е поводът за изданието?

- Поводите са много, но преди всичко примерът на Захари Стоянов и Симеон Радев. У нас се е създало мнение, че история се пише, когато е изтекло много време. Това не е добре според мен. Две от най-големите български книги - "Записки по българските въстания" и "Строителите на съвременна България", са написани веднага след събитията – първата 10 години, втората 15 години... аз дори съм много закъснял. Цели 20 години! Знаете ли защо? Докато има живи съвременници и да кажат "това не е истината, а е така".

- Коя е истината за датата 4 февруари 1997 г.? И защо Георги Първанов казва, че е внесъл две папки, след като явно е била една папката? Президентът Стоянов каза, щях да избера празната папка, ще я покажа през балкона и ще победи народът.

- Да, естествено. Защо тогава се свиква Консултативният съвет?! Значи папката е била една и вътре е имало състав на правителството.

- Това са най-тежките моменти в живота на Петър Стоянов.

- Е, как?! Ужас! Улицата кипеше, ние бяхме пред революция. Седмици преди това аз получих инсулт.

- "Войната между институциите свърши!" Какво отразява обръщението?

- Това е в началото на 38-ото Народно събрание и е част от неговото слово. Това показва, че е радостен, че ще има разбирателство, но не се оказа много прав след това. Той милееше и милее досега за България. Слушах го по националното радио днес (неделя, 5 февруари) той каза – може да не харесваме сегашното правителство, може да виждаме всичките му кусури, но интересът на България е то да изкара мандата си.

- Той каза още, че смяната на правителствата, манталитетът на революцията и барикадите... това трябва да свърши.

- Точно така.

- А помните ли това, което президентът Стоянов каза пред Народното събрание, когато цитира думите на Славейков? "Няма по-голяма глупост от тази човек да счита човека от себе си по-умен, от всички да претендира за ръководството над другите". Усещал ли е нещо?

- Сигурно. Той има усет и страхотна памет и досега.

- Кои са основните въпроси, които поставя книгата? Вторият том ще излезе май месец, нали?

- Ще се опитам, дано имам сили. Първият том обхваща събитията от основаването на първите дисидентски движения у нас. Аз съм съосновател и участник в Клуба, на който бяхме членове заедно с Петьо, аз така му казвам, защото сме близки. По едно време аз бях председател, а той ми беше зам.-председател. Младите сега имат някак си наготово свободата и не могат да осъзнаят какво значи комунизъм и аз припомням от какво бяхме лишени ние, тогавашните млади хора, в продължение на половин век. Те са много неща, но мога само едно нещо да кажа – нямахме право да пътуваме в чужбина. Баща ми беше съден от Народния съд. А другото – жителството. Това понятие сега е необяснимо за младите, сигурно и за вас. Където си се родил – там ще живееш. Когато Русе беше обгазяван, спомням си, че русенци ходили на гости в моя Троян. Но не им разрешиха да се преселят. След това преминавам към историята как Петър Стоянов е посочен за кандидат за президент на опозицията. Това е много странна история. Писателят Станислав Стратиев и актьорът Ангел Георгиев казваха година преди това – ти трябва да бъдеш. А Петьо – как аз бе?! Той изобщо няма и намерение, нито идея за такава работа и това нещо го разказвам в книгата. След това се оказа, че политиците се сещат за него и го правят кандидат за президент при една, подчертавам, невъзможна обстановка, когато СДС беше загубила доверие, правителството на Жан Виденов вилнееше, кризата още я нямаше, която след година се развихри, инфлация страшна, надежди никакви. А той пък взе, че спечели – с чар, с тичане из цяла България, с умение, хората го оцениха.

- И сега го оценяват – това е президентът с най-висок рейтинг – 90%.

- Никаква политическа личност не е имала през тези 20 години на преход такъв рекорд доверие.

- Той каза – на никой не пожелавам такъв висок рейтинг, защото това е датата 4 февруари. Всъщност каква е тази дата 4 февруари, като каква я определяте вие?

- На тази дата истински победи народът. Иначе, ако той не беше успял да ги убедил да се откажат от второ правителство, можеше да стане революция, щеше да има кръв. Както през януарската нощ пред парламента, когато пребиха хората. Полицията преби младежите, хора, включително и бившия министър-председател Филип, той лежа в "Пирогов" с разцепено лице вследствие на удар. Моят син е колега журналист, тогава водеше новините на "Дарик радио". Вечерта към 1:30 аз бях на площада и виждам, че хората започват да си тръгват и казвам на сина си: "Нищо повече няма да става, защо да стоим", и тогава разбрах, че детето е по-умно от родителя. Той каза: "Татко, хората си отиват, обаче аз забелязвам, че полицията се увеличава, нещо ще става". Той каза, че отива да прави новините в два часа през нощта. В къщи си пускам "Дарик радио" и чувам неговия изнервен глас и писъците на репортерките, дори и тях ги удрят – биели наред.

- След десет години мълчание Петър Стоянов каза – капитализмът е заченат от хора, които нямат никакви морални ценности. Не вярват в Бога.

- Нашият, сега. Никой от нас не е бил милионер, нито аз, нито бившият президент Петьо Стоянов, нито Филип. Като министър-председател Филип живееше под наем на квартира. А кои са милионерите? – Бившите генерали от Държавна сигурност, членове на ЦК и Политбюро.

- Петър Стоянов винаги е бил срещу това политиците да са облагодетелствани, да стават политици само заради това, че ще се награбят.

- Той е човек с морал. Човек от неговото семейство не може да мисли другояче. Баща му е бил в затвор, в лагер, високообразован - и той, и майка му. Баща му с два западни езика, изстрадал. Може ли човек от такова семейство да граби народа си – не може. Грабят онези, които са израснали в беднотия. В тях се събужда лакомия за грабеж. А Петьо гледаше само как да покаже внимание на хората - и на чужди, и на свои, които са заслужили. Това, което направи за България Петър Стоянов, ще остави следи за десетилетия. Младите сега решават днес и утре заминават за Европа. Сега с лична карта заминаваш, а по време на комунизма не ти даваха паспорт за чужбина. Само на избраници и когато вече нямаше как. На моята съпруга Блага Димитрова й даваха от време на време, защото имаше известност в цяла Европа и по света.

- Искаме да поговорим за режисьорите на прехода. Знаете ги.

- Не, не ги зная, но те са със сигурност в кабинета на Държавна сигурност. В моята книга аз разказвам как се основа СДС и как се възстановиха старите партии, забранените по време на комунизма. Изникнаха лидерите им, но кой ги е избрал?! След това се оказа, че те са агенти на Държавна сигурност.

- А как Иван Костов беше избран за финансов министър?

- Много загадъчно. Първия път беше в коалиционното правителство на Димитър Попов и нанесе много страшни вреди на СДС, защото катастрофата, която докара и това правителство, се писа на гърба на СДС. В интернет може да се види къде е сътрудничил и какво е правил.

- "Законно" ограбени български граждани...

- Това не беше приватизация, това беше грабеж.

- А за архивите на Държавна сигурност...

- Онзи ден видях в един вестник за един журналист, който работеше при мен, докато бях главен редактор на "Демокрация", Христо Христов е написал, че не повече от 3% от документите на архивите са разкрити. Всичко останало е тайно. Спомням си - генерал Семерджиев унищожаваше денонощно и неистово. След време ние с Блага Димитрова поискахме да ни се даде достъп да видим какво има за нас. Полковник Серафим Стойков, който беше завеждащ архива на ДС, аз тогава бях в парламента, ме покани в кабинета си и най-любезно ми обясни, че за нас с Блага не е запазен нито един лист. Казвам откъде знаете, че е имало, значи е нямало. А той казва – имало е, цели томове. Е, откъде знаете, питам аз, а той отговори, че в описа го има и там никой не смее да пипа.

- Защо, според Вас, приватизацията се проведе така, че бяха облагодетелствани комунистите и хората на ДС?

- Те си я уредиха, те си направиха всичко. Как така комунистическите режими в целия Източен блок паднаха в разстояние на един месец и кога падна Берлинската стена? – Месец след тайнствената среща на Горбачов и президента Буш на парахода край остров Малта. Горбачов като разумен човек е видял, че загива системата икономически... Нещо, което научих много по-късно, когато бях в парламента, месеци преди преврата на 10 ноември, в Банкя е имало курс по мениджмънт за партийни секретари и директори – за членове на БКП и хора на ДС. Те са ги обучавали как предприятието, на което си директор, да му станеш собственик. Значи всичко е било скроено. И ние, няколко души, които сме били безпартийни, сме били параван. Хора като Петьо, като Блага, като Едвин Сугарев, с който сме колеги и приятели.