Споразумението срещу фалшифицирането АСТА, което България подписа заедно с още 21 страни от ЕС, разбуни духовете в световната мрежа. Фондация „Право и интернет” притежава дългогодишен опит в защита на правата на интелектуалната собственост в електронното пространство. Нейният председател д-р Георги Димитров разясни за зрителите на предаването „Под лупа” на ТВ „Европа” защо е необходимо споразумението АСТА и доколко са оправдани страховете в обществото за евентуално нарушаване на правата на хората за защита на личните им данни. Но също така той счита, ако се прецени, че някоя от разпоредбите на АСТА „директно нарушава изпълнението на някои разпоредби на българското законодателство или някой регламент на ЕС, който ни обвързва с пряко приложение, със сигурност би следвало да бъде ратифицирано споразумението най-малко с резерви”.

ИНТЕРВЮ НА НИКОЛАЙ ЛЕФЕДЖИЕВ

- Защо се стигна до това напрежение от подписването на един документ, който се подготвя открито от 2007 г.? За него се говори и в ЕП, и в ЕК.

- Истината е, че работа по създаването на това търговско споразумение започна много отдавна. България също със свое решение е удостоила Брюксел да води преговорите. Голяма част от преговорите са водени обаче без медийна разгласа, което е създало усещането, че е създадено тайно самото споразумение, т.е. без да е извършено много популяризиране на резултатите от него. Когато стана готово и координирано между различните преговарящи, излиза на бял свят и в този момент започват да се появяват въпросителните, с които днес се сблъска днешната общественост.

- Според българските официални власти и от експертите в тази област, това споразумение всъщност поставя нови парадигми в законово отношение. Всъщност българското законодателство съдържа всички текстове за защита на авторското право, каквито даже ги няма и в самото споразумение. Прав ли съм или не е така?

- Това е така. Истината е, че българският закон за авторското право е един модерен закон, понатрупаха се доста практика от страна на съдилищата по прилагането на закона от страна на правораздаващите, правоохранителните, разследващите органи. Така че той разполага с добри инструменти, които създават гаранции за правата и интересите на гражданите. Самият АСТА, една от причините да бъде атакувано от международната общественост и различни неправителствени организации, е наличието на доста текстове, които създават бланкетни норми. Примерно се говори за компетентните органи, без да се уточнява кои са компетентните органи. И това създава страх у обществеността специално в тези организации, които критикуват АСТА, че неправилно е транспориран този закон, т.е. неправилно приложен в съответната страна, която го е подписала, и може да доведе до прекалено разширяване на правомощията на съответните местни органи за сметка на правата на потребителите. Също така една от основните причини, поради която АСТА се критикува – липсата на достъп до анкетни разпоредби без конкретно позоваване на конкретни явления, на конкретни органи и използване на общи понятия, които имат възможност за различни тълкувания и страхът от това, той да бъде неправилно възприет. Тоест АСТА има по-скоро характера на тип като директива, такъв инструмент, който не посочва конкретни права и задължения, а оставя на страните, които са го подписали, да го изпълнят със съдържание.

- Аз бих цитирал член 3.3 „Настоящото споразумение не създава никакви задължения за която и да е от страните за прилагане на мерки в случаите, в които дадено право върху интелектуалната собственост не е защитено съгласно нейните законови актове”.

- Разбира се, съответната страна, която го е подписвала, при ратификацията на споразумението трябва да прецени дали някои от разпоредбите от самия закон влиза в противоречие със съответните местни закони и дали това налага някакво концептуално изменение на съществуващите закони в съответната държава, която го е подписала. Това ще е въпрос, който нашият законотворец също трябва да прецени към момента на приемането на закона дали по някакъв начин при ратифицирането на търговското споразумение ще се наложат някакви концептуални изменения в законодателството.

- Според мен има и много невярно тълкуване в медиите, защото се играе със страховете на хората, че ще арестуват едва ли не всеки, който влезе и започне да си тегли филми и музика. Мисля, че на това ниво много хора реагираха първично, като казаха, че са им нарушени правата. Има ли основание да се страхуват хората, ако се стигне до приемането на споразумението в този вид, в който сме го подписали ние?

- Това, че има такава критика е вярно. По-специално се отправя към текста на чл. 27, т. 4 от Споразумението, където се предвижда, че доставчиците на услуги на информационното общество са длъжни да разкриват идентичността на техни потребители и да я предоставят дори на носителите на авторските права, когато са нарушени и когато има искане от съответните органи. Въпросът поставя при какви условия може да бъде разкрита самоличността на потребителите в интернет, които са клиенти на съответния онлайн доставчик на някаква услуга в интернет, портален сайт, електронна поща и т.н., при какви условия може да бъде разкрита самоличността. Това, което мога да споделя смело, че по българското право и понастоящем съществува такава възможност чрез съда – поставя се въпросът дали може да бъде, понеже текстът се позовава на разпоредбата за компетентните органи, дали не може чрез приемането на АСТА да бъде някак си разширено полето на нашите компетентни органи и да бъде дадена възможност при искане от други органи, да бъде разкрита по този начин идентичността на лицата. На мен лично ми се струва, че ако България разумно прилага разпоредбата и при правилно тълкуване, не би следвало да се допусне такова разширяване, тъй като наистина би се нарушила анонимността, идентичността на лицата. Ако остане съдът да бъде органът, въз основа на чиято санкция се разкрива самоличността, това е една достатъчно добра гаранция, но мисля, че в този ред беше постигнато споразумение между организацията на интернет потребителите и Министерския съвет преди няколко дни.

- Тази седмица ще има изслушване на двамата ресорни министри – на Трайчо Трайков и Вежди Рашидов в определени комисии в парламента и тогава вече ще се стигне и до ратификация от парламента, може би следващата седмица. Те казаха, че ако някои от разпоредбите на това споразумение не отговарят на българското законодателство, те няма да бъдат приети.

- Точно така е. Ако се прецени, а и това би трябвало да е пътят, че някоя от разпоредбите директно нарушава изпълнението на някои разпоредби на българското законодателство или някой регламент на ЕС, който ни обвързва с пряко приложение, със сигурност би следвало да бъде ратифицирано споразумението най-малко с резерви.

- Казахте, че има противоречие между европейското законодателство и текста на споразумението. Много хора казват, че ще проверяват mp3 плейърите, когато минават границите. А това е изрично забранено от Регламента 1383 от 2000 г. на ЕС.

- Има такава забрана от регламента. Също така е вярно, че в самото споразумение АСТА като мерки на границата е допуснато, че съответните страни, които са подписали споразумението, могат да въведат такива мерки на границите и това е техен избор. Доколко обаче една такава разпоредба би противоречала специално на разпоредбите, които са действащи в страните членки на ЕС. Не мисля, че някоя страна би си позволила да приеме споразумението и да въведе такива мерки в противоречие с европейското законодателство. Това също касае и разпоредбите, които налагат отговорност на доставчиците, които да следят съдържанието. Ние имаме Директива 2031 на ЕС за електронната търговия, която забранява доставчиците на различни услуги на информационното общество активно да следят съдържанието, което минава през техните мрежи и да бъдат активни участници или филтри на такова съдържание. Така че аз мисля, че още веднага при дискусиите сега в ЕП, което е първата стъпка към ратифицирането на споразумението от ЕС и оттам вече от самите страни членки, ще изкристализират тези въпроси. Но не може да се постави дори под въпрос, че България, като европейска страна, ще допусне незачитането на авторското право. Но трябва да признаем, че проблемът с авторското право в интернет е много труден, защото то почива на технологии, които еволюират много бързо и се появяват постоянно нови методи за снабдяване с такова съдържание. Моделите, които днес работят, са нови бизнес модели и те трябва да разпределят по такъв начин възнаградителната сума от крайните потребители към носителя на правата, че да се обезпечи някаква справедливост и някаква реалистична събираемост.

- Вие как очаквате да се разреши този проблем, който през последните десет дни се разрази, за това, какво е подписала България?

- За да има решение на проблема, първо трябва да се идентифицира, така че хубаво е да има дискусия. Тази дискусия да се проведе открито с обществеността, всеки каквито проблеми вижда, трябва да ги идентифицира и да се вземе политическо решение така, че да се види дали наистина тези проблеми съществуват. Аз също при прегледа на АСТА дори в дълбочина не виждам някакви драстични и драматични проблеми, които, ако правилно бъдат транспорирани, ако се приеме въобще, че трябва да има транспориране, биха се избегнали, защото той е достатъчно общ. От друга страна, тази прекалена генерализация при използване на различни разпоредби от АСТА е проблемът, който създава смут в обществеността. Ако има ясна позиция от страна на правителството и от страна на организациите, че не би се допуснал този прекалено общ начин при формулиране на разпоредбите да придобие уродливо опредметяване в нашето законодателство, мисля, че всички биха били спокойни и не би се стигнало въобще до каквито и да било проблеми при приемането на АСТА. Аз считам категорично, че проблемът при авторските права е такъв, че понятието „авторско право”, по-точно обемът на защита на правата при авторското право е различен в различните страни. Нямаме хармонизиране на законодателството в сферата на авторското право, което е също едно от нещата, което смущава обществеността.