В своя анализ за зрителите на предаването „Под лупа” на ТВ „Европа” икономистът изложи визията си за механизмите, чрез които Европа ще излезе от кризата. Той коментира и Договора за финансова стабилност, който предстои да бъде подписан на 1 март в Брюксел. Според г-н Кънев България не може да разчита само на ниските данъци за привличане на чужди инвестиции, за това е необходима работеща съдебна система, добра инфраструктура и отговорна администрация.

ИНТЕРВЮ НА НИКОЛАЙ ЛЕФЕДЖИЕВ

- Европа трябва да харчи толкова, колкото изкарва. Нека да обясним на зрителите какво означава това и какво следва от приемането на Договора за стабилност.

- Това е нова фаза в развитието на ЕС и в частност на страните, които са в еврозоната, използвайки една и съща валута. Дълго време се търсиха причините за кризата в Европа, тъй като през 2008 г. се смяташе, че Европа няма да бъде засегната така, както САЩ от тази криза и фактически, когато нещата опряха до това, че страни с различно икономическо развитие използват една и съща валута, а няма да успеят да оздравеят, преди да се адресират проблемите на целия съюз, всъщност се пристъпи към изготвянето на план, който да сближи страните по отношение на икономическата политика, която те провеждат, и в частност фискалната политика, за да може съответно пазарите да възвърнат доверието към еврозоната и ЕС като цяло. Това, което се смята за основен проблем, е възможността различни правителства, които не контролират печатането на валутата, да трупат дълг. Това разклаща доверието и в страните, които спазват фискалните ограничения. Затова най-важното нещо в договора е фискалният пакт, който ограничава до 3% годишно възможността за дефицит в съответните страни. У нас се предвиждат автоматични корекции, санкции и политики за въвеждането обратно в рамките на дефицита, когато той излезе извън тях, и се предвижда специална роля на Европейския съд да може да санкционира страните до 0,1% от техния БВП. Парите от това наказание отиват в Европейския фонд за стабилност, който се използва за подпомагане на страни, които са в критични ситуации.

- Това, от една страна, е само от гледна точка на бюджетните дефицити. Другата страна, която разглежда този договор, са държавните дългове. България е на второ място след Естония по нисък външен дълг – около 16%, но повечето страни са над 40%, дори 80% от БВП и това са някои от водещите страни от ЕС. Как биха се справили те с тази друга точка в това споразумение?

- Това е много сериозен въпрос, още повече че, както казахте, и водещи страни имат голяма задлъжнялост. Този въпрос не може да бъде по друг начин адресиран, освен чрез подобрение на конкурентоспособността на съответните страни и съответно те да успеят чрез икономически растеж да намалят своите дългове. Въпросът е в следното – че поради голямото разнообразие от икономически профили на държавите, които влизат в ЕС, имаме, образно казано, 3 групи. Северната група са икономики, които произвеждат продукти с висока добавена стойност, на които скъпата валута не влияе толкова много за техния износ и те дори трупат излишъци, не само дефицити. Втората група страни, България може да се причисли към тях, те са основно от Източна Европа, които нямат такива конкурентоспособни икономики и нямат такива продукти с висока добавена стойност и за да поддържат своите икономики конкурентоспособни, държат заплатите си много ниски и за да могат да се конкурират техните продукти ценово на международните пазари, затова е обяснението и защо имаме ниски заплати в тези страни. Третата група, която е най-тежката, това са страните от Южна Европа, които, от една страна, имат неконкурентоспособни икономики и продукти, т.е. трябва да се вместят в тези икономики и продукти, т.е. трябва да се вместват в новите реалности на международната икономика, когато се конкурираш на база цена, а същевременно имат прекалено високи заплати, осигуровки, а държавните бюджети бяха буферите, които компенсираха липсващата конкурентоспособност. От някъде трябва да се финансират тези дефицити – така всъщност се вземаха евтини кредити от еврозоната и се трупаха дългове. Но в икономиката безплатен обяд няма и сега те трябва да заплатят този обяд.

- Гърция ли е ключът за решаването на дълговата криза в Европа? Тя е най-задлъжнялата, но тя не е най-голямата икономика в ЕС.

- Със сигурност Гърция не би трябвало да е някакъв голям проблем. Въпросът е, че понеже тя е част от едно общо пространство и когато това общо пространство не може да адресира проблема на Гърция, заразата се пренася и върху други държави, особено тези, които държат самия гръцки дълг. Много е интересен фактът, който малцина знаят, че Гърция в началото на кризата беше 8 пъти като икономика в сравнение с България, в момента е вече около 6 пъти по-голяма. Тоест разликата се скъсява, а износът на Гърция е толкова голям, колкото е българският износ. Само при това сравнение виждаме какъв огромен проблем има гръцката икономика да намери своите пазари, за да може да разчита на икономически растеж не само от вътрешното потребление, групирано около публичния сектор най-вече, но и на износ. Това ще бъде огромен проблем за в бъдеще, но за да се върна към вашия въпрос... въпреки че Италия изглежда като държава със своя супермегадълг – третия в света, италианската икономика е в по-голяма конкурентоспособност да се възстанови и да се върне в рамките на своята конкурентоспособност, тъй като те имат много конкурентоспособни продукти. При всички страни в Южна Европа износът им не е повече от 30% от БВП. За пример – в България е 65%, в Белгия е 90%, в Естония – 95%. Всички северни и източни страни имат над 40-50% дял на износа от своя БВП.

- Заради ситуация в Гърция може ли да се стигне до срив на еврозоната и при един негативен сценарий за нашата южна съседка има ли някакви негативни последици за нашата икономика?

- Всички икономисти смятат, че докато Европейската централна банка няма възможността да направи количествени улеснения, както правят всички големи зони в международен план – Америка, Китай, Индия, Япония, много трудно може просто с тази политика на стабилно евро да се адресират проблемите в близко бъдеще. Също така много е важно европейците да вървят към общ европейски съюз по подобие на САЩ и Европейската централна банка все повече да наподобява Федералния резерв.

- Много от европейските политици виждат в пазарите една заплаха, тъй като под давление на рейтинговите агенции се спекулира с държавните облигации и се чуха мнения да се създаде единна европейска кредитна агенция. Има ли смисъл от това и как ще се отрази на европейската икономика като цяло, ако се създаде такава агенция?

- Има смисъл. Много е важно при какви условия е създадена. Дали ще бъде единствена независима или ще бъде реален конкурент на американските агенции или ще бъде контролирана от квазиполитическо влияние, така че съответно да продуцира образно казано резултати, които се харесват на ръководителите на съответните държави и икономики. Така че със сигурност има значение, защото както всички знаем, доста се компрометираха тези агенции по време на кризата и с факта, че примерно една седмица преди да рухне „Леман брадърс” ги бяха заплашили, че ще им намалят три пъти А рейтинга, а всъщност той беше вече реално за фалирала институция. Така или иначе винаги има нужда от конкуренция и със сигурност това би било добра стъпка със създаването на такава агенция.

- Договорът за финансова стабилност, който бе приет на първо четене, защото той окончателно ще бъде приет на 1 март на срещата на върха в Брюксел, как ще повлияе той на нашите икономически условия през годината? Симеон Дянков каза, че условията се промениха – има оптимизъм и може да се очаква икономически растеж между 2,5 и 3%, може би имайки предвид точно това споразумение и как реагират финансовите пазари. Вие оптимист ли сте и каква е вашата прогноза за икономически растеж у нас през тази година?

- Аз имам привилегията да не съм политик и да не се опитвам да спечеля доверието на електората. Тези, които анализират и разбират кризата, те знаят, че тя е много сходна по мащаби с Голямата депресия, без никакво увеличение. По тази причина да се говори за оживление и възход на икономиките в близките няколко години би било доста неразумно. От тази гледна точка ние по-скоро трябва да се опитаме да видим в тези условия дали България може да направи нещо, а това, което може да направи, това са дълбоки структурни реформи в сектора на правосъдието, на администрацията, електронното правителство, тези неща, които биха облекчили чуждите инвеститори, които биха улеснили чужденците да правят инвестиции в България, а инвестициите искат доверие, което в България е все още на изключително ниско равнище.

- Може би, защото тръгваме от сравнително ниски нива – 2007 г. бяхме почти на равнище нула. Имаме да гоним доходите на европейците дълги години. Но вървим нагоре.

- Това е вярно. Но както споменах, когато се развива екстензивно икономиката, това беше случаят с ниската база, имаше приватизация, имаше много изгодни условия за инвеститорите да получат добра възвръщаемост за своите инвестиции, така беше във времето на бурното развитие на началния капитал в България, но стигнахме един етап, когато вече не е достатъчно дори да кажеш имаме 10% данък и съответно сме най-конкурентоспособни в Европа, елате при нас. Нищо подобно. Когато един институт калкулира своята норма на възвръщаемост, това, колко данъци плаща, идва като 4-ти – 5-и фактор. Много по-важно за него е да няма проблеми от гледна точка на търговски спорове, да имаме справедлива съдебна система, да има качествена инфраструктура, която да не му разбива стоката по пътищата, да няма подкупна администрация, която да му бави проектите, да има правосъдие, което да го брани от престъпност и т.н.