В предаването „Под лупа” на ТВ „Европа” водещата Ганиела Ангелова бе домакин на Дони, който разказа за зрителите за създаването на новата им песен с Нети - „Искаш ли”, за другите си проекти в театъра и на сцената и за магията на Изтока, която го кара винаги да се връща там, за да се зареди с необходимата му енергия.

ИНТЕРВЮ НА ГАНИЕЛА АНГЕЛОВА

- Как се роди новата ви песен „Искаш ли”? Ти си авторът на музиката, на текста, аранжиментът е твой и на Иван Христов.

- Както винаги музиката при мен първо се роди, след това написах няколко варианта на друг текст, даже са коренно различни като идея на текст. Единият одобрих на единия ден, а на другия ден го изхвърлих.

- Нети помогна ли ти за този избор?

- Тя винаги помага и понеже тя е много позитивна, винаги се старае да каже добра дума, но начинът, по който ми го казва... че може и по-добре или че трябва да спра дотам.

- Клипът е също много интересен, различно е от това, което сме виждали до този момент. Нарочно ли сте го търсили такъв – да не е банален и напудрен. Има анимация и дечица сте използвали.

- Донякъде е рационално това решение. Можехме да тръгнем в няколко посоки, но избрахме този вариант именно поради факта, че видеосредата много си прилича днес. Не сме направили кой знае какво революционно, напротив,  много е просто....

- Хубавите неща са прости, нали знаеш.

- Радвам се, че го казваш. Желанието ни беше да е простичка визия, ако има случка, да е проста. След като успяхме да избягаме от общата видеосреда, общо взето тя е аналог на нещо западно, а ние се постарахме да няма някакъв аналог.

- Тази песен е саундтрак към „Лейдис рум”, нали така?

- Да, тя не е писана за „Лейдис рум” – представлението в Казанлък, на режисьора на спектакъла и директора на театъра Надя Асенова и Атанас Чопов пуснах им песента, за да им се похваля с новата ни песен и те казаха – това е финалът на спектакъла.

- Много нови проекти има около теб. В момента правите проект с Коцето Калки и кои още?

- „Акустик Бийтълс Проджект” го кръстихме. Това е репертоар на "Бийтълс", изпълнен в акустичен вариант. Аз съм на бас китарата, пианото и пеене, Коцето Калки е вокал и акустична китара, Слави Николов от група БТР също пее в проекта и Венко Поромански от бившата група „Те”.

- Предстои премиерата на проекта. Промени ли те появата на дъщеря ви Лилия?

- Да, надявам се за добро.

- Всички знаят за любовта ви с Нети, за Изтока, преди няколко месеца се върна от последното турне.

- Да, бях сам, защото Нети имаше репетиции в Театъра на армията за „Железният светилник” и гледаше Лилия, а аз имах много отдавнашна уговорка за това пътуване.

- С много скъпи спомени се връщаш оттам всеки път. Какво си спомняш от срещите си с Далай Лама? Знам, че ходиш навсякъде с броеницата, която той е докоснал.

- Да. Преди няколко месеца се видях с него за последно. Първата среща беше удивително интересна за мен, макар че тя траеше не повече от няколко минути.

- Това твое влечение към Изтока откъде идва? Как се случи всичко? Философията, религията...

- Няма религия там, това е хубавото. Цялото нещо е рацио, няма емоция в това. Просто това е една добра система за живот, една добра философия, според мен. Тъй като аз съм доста аналитичен, поне стремежът ми е такъв, именно затова това ме спечели, тъй като това всъщност е една много аналитична система за това, как да се променяш към по-добро.

- А след всяко връщане чувстваш ли се променен, зареден по някакъв начин, защото ти често ходиш натам?

- Някой ползва наркотици и алкохол, моят избор е да отида там и да се заредя.

- Вярно ли е, че много селища в Тибет звучат като на български?

- Сещам се за много: Банско, има Уигърчин, има Дангра, Тингри, има проход Шипки, има в техните думи доста общо с нашите като леп палеп, което е хляб, рила е планина, доста изрази има. В едно много далечно място между Кашмир и Пакистан, градът се казва Кагил. Една сутрин ме поздрави едно момиче с „добро утро” и се оказа, че тя два пъти е ходила в България. Тя ми каза – аз бях на края на света. Аз предната вечер си бях помислил същото, така че няма начало и няма край на света.