По повод обсъждането в Народното събрание на новия договор за финансова стабилност в Европа гост в предаването "Под лупа" на ТВ "Европа" бе председателят на комисията по външна политика и отбрана в НС Доброслав Димитров. Той изрази задоволство от хода на преговорите в парламента и заяви, че България ще подкрепи договора, но няма да даде съгласието си за хармонизация на данъчната политика в Съюза. Според г-н Димитров България е в изключителна позиция да участва в създаването на европейските политики, а не те да бъдат впоследствие налагани.

ИНТЕРВЮ НА НИКОЛАЙ ЛЕФЕДЖИЕВ

- На съвместно заседание на вашата комисия заедно с бюджетната комисия и с комисията по европейските въпроси в НС вие приехте едно решение, с което дадохте право на правителството да участва в преговорите по новия договор за финансова стабилност в Европа. Нека да обясним кои са главните точки в този договор.

- Искам да благодаря на колегите в трите комисии заради изключително конструктивния диалог, който се получи. Беше водена една наистина ползотворна дискусия по темата, без излишна политика да влиза в него. Към решението, което ние бяхме предложили, има добавена голяма част от предложенията, направени от колегите, тъй като ние търсихме един по-голям консенсус. Решението беше прието без нито един глас против. И сега към въпроса ви – става дума за решение на НС, което дава съгласие България да участва в тези преговори. Вече на следващия етап ще става дума за ратификация от НС на конкретния текст. Основното нещо, което е част от нашите мотиви – историческият момент, в който се намира в момента ЕС – за първи път България може да участва. Досега, когато са се решавали тези проблеми, след това ние сме пристигали и изпълняваме това, което другите са решили преди нас.

- Тоест ние вече можем да се включим в активната европейска политика с добрия си опит.

- Да. Именно нашето участие в момента ни дава възможност да участваме в това, което ще се реши, после ще се отнася и за нас. И по този начин ще защитим българския интерес. Оттам ни идва и мотивировката, че ние трябва да участваме, ние трябва да го подкрепим. А причината да го подкрепим всъщност е това, което се предлага – строга фискална политика, предлага се дисциплина – нещо, което България прави 15 години, 4 правителства подред. Това е била политика на строга фискална дисциплина, без дефицити, дори сме били на излишък и дългът ни като нация е много нисък. Ние реално сме изпълнили всичко това, за което този пакт се бори, и ние бихме могли да сме участниците и държава за пример – че ние сме го направили и сега е ваш ред. Така че ние нямаме и една причина, за да не участваме. Това, което се случи с нас по време на кризата, беше именно последствие от това, че част от държавите не бяха спазили това правило и оттам се забави цялата Еврозона.

- Институтът за пазарна икономика имаше кръгла маса, на която изнесоха данни за дълговете в ЕС. България е на второ място след Естония, която е с дълг под 10% от БВП. България е с около 16 и на трето място е Люксембург. Оставяме Гърция, Италия и другите големи в ЕС, които са между 80 и 100% задлъжнялост на БВП. Икономистите имат резерви за подписването на четвърта точка от договора за икономическа политика. До какво стигнахте вие като изводи на заседанието на трите парламентарни комисии в сряда.

- Ние даваме своето съгласие България да участва в преговорите, но така, както е формулирано решението, ние подкрепяме в една строга рамка докъде точно се изразява подкрепата на България и как може да участва България, а именно, ние подкрепяме да се приложат разпоредбите на дял 3, в който става дума за по-строга фискална политика. Дял 4 се отнася до съгласуване на икономическата политика, която е за членовете на Еврозоната и ние имаме това право да не се присъединим към тази част. Тоест ние ще добавим, че няма да последват ангажименти за хармонизиране на данъчната политика с договарящите държави. Така че ние избираме тази опция – да подкрепим третия дял, а четвъртия – когато стане време да се присъединяваме към Еврозоната, а сега ние не намираме за необходимо да се присъединяваме към нея.

- А в комисията някои от депутатите от опозицията казаха, че може би избързваме да дадем мандат за преговори, след като няма окончателен документ, той е един проектодокумент, и те се притесняват, че след това той може да бъде съвсем различен.

- Аз и тогава не разбрах логиката на колегите, тъй като преговори означава именно това – ако всичко вече е решено и е разписано точно, тогава няма да има преговори. Така че нашето решение е да дадем съгласие на правителството на България да участва в преговорите в изготвянето на този финален документ, като слагаме ясни граници докъде сме готови да го подкрепим.

- Когато предложението на Симеон Дянков в началото на миналата година стана известно като "Пакт Дянков" – пакт за финансова стабилност, той бе приет на нож от опозицията. От изказванията в днешно време наблюдаваме една промяна. Вие как ги оценявате... има ли промяна в опозицията да подкрепят тези нови правила в ЕС?

 - Смятам, че миналата година може би бяхме един вид пионери, още не беше се заговорило в Европа за това нещо. Това, което се опитвахме да направим – да избегнем това – да бъдем впоследствие принудени да го направим. България и българите са изстрадали тази позиция, в момента да сме с такъв нисък дълг и сега е време другите народи да свият своите дефицити и да се свият в парите, които имат. В този смисъл, когато става една европейска политика и осъзнаването й е реално, става ясно, че това не е въпрос дали да го направим, или не. В момента нещата са такива, че трябва да се направи. Ако Европа не вземе мерки, пазарите може да съборят още няколко големи икономики. 80% от търговията на България е със страни от ЕС. Няма как това да не ни въздейства. И този пакт може да предотврати сериозна финансова катастрофа за ЕС. И това е променило гледната точка на всички политически сили, които са били против едно такова решение. Ако ние не участваме в договора, след това ще влезем в една процедура по приемане, така както се случва с Шенген, както се случва с Еврозоната, когато ще чакаме да ни одобрят, за да влезем. Ние по този начин допълнително постигаме една силна позиция, с която бихме могли да договаряме неща, като например да намалим нашето съфинансиране по европроектите, за което в момента се борим.

- Имаме ли шанс да го постигнем?

- Аз съм оптимист и смятам, че това би било правилната политика. Другото е недисциплинираща политика. Аз разбирам защо са го направили за държавите, които имат финансови трудности – тъй като се опитват да им помогнат. Но някак си изглежда странно тези, които изпълняват правилата, в крайна сметка да плащат повече от тези, които ги изпълняват.

- Когато говорим за санкциите, които не се придържат към новите правила, в този договор те са упоменати. Какви ще бъдат те?

- За санкциите и как те ще се случват, това всъщност още е рано да се каже конкретно... текстовете все още се оформят. Важно е, че по този договор в момента сме на етапа на принципното съгласие, че трябва да има такива. Самият механизъм, по който ще се случват, е на следващ етап, тъй като става дума за една тежка правна процедура на европейско ниво и за всяка една държава поотделно. По принцип е заложено с автоматичен режим, който да се задейства в държавата, която не спазва правилата. Но точният начин тепърва ще бъде уточняван.

- Финалните преговори за новия договор ще се състоят в понеделник, на 30 януари, в Брюксел. Приемаме, че всички страни членки се съгласяват и на 1 март на срещата на върха в Брюксел този нов договор ще бъде приет. Какво ще се случи след това? Трябва ли да се приема от всяка една страна членка и техните конституции да бъдат променени?

- Не е задължително промяна в конституцията. Може да бъде направено със закон. Самото ратифициране на договора е спрямо индивидуалните изисквания на отделните държави. За повечето е с ратификация през техните парламенти. Това важи и за България.

- Тоест не се изисква промяна в конституцията и две трети мнозинство?

 - Не. Това не бива да бъде решение само на една партия или на един спектър от политическото пространство, затова трябва да има единна визия, тъй като следващите правителства ще трябва да изпълняват тези договорености.

- Как оценявате факта, че първата визита на новоизбрания президент е именно в Брюксел?

 - Най-логичното място за първата визита на г-н Плевнелиев е Брюксел. Смятам, че това е хубав сигнал и за самите наши съюзници и партньори да знаят какво е виждането на президентската институция като приоритети. Нашата държава следва една доста последователна политика в това отношение и е хубаво новият президент да покаже това. България е един изключително последователен и надежден съюзник на Алианса и това е признавано и отчитано от нашите съюзници.