Всеки ден трябва да правим по една малка крачка напред и това може да е национална кауза, казва председателят на Народното събрание Цецка Цачева в интервю за ТВ "Европа".

ИНТЕРВЮ НА АНИ БАЛДЖИЯН

- Наш специален гост на националния празник на България – Съединението на Княжество България с Източна Румелия, е председателят на Народното събрание г-жа Цецка Цачева. Този ден е пример за това, че с единството може да се постигне много, че единството е сила. Това обаче приложимо ли е днес, според вас?

- Денят на Съединението в новата ни история се вписва като синоним на храброст, воля и един връх на онези възрожденски идеали, които са намерили в деня на Съединението решението на голяма част от стремлението на нашите праотци за единение на държавата. Тогава, когато има силна кауза, тогава идва и единението. Много пъти съм разсъждавала какво ни липсва на нас, българите, в началото на 21 век, когато успяхме да реализираме евроатлантическото партньорство, успяхме да бъдем равноправни и със самочувствие в Европейският съюз държава... все още си мисля, че ни трябва едно духовно единение, което може да дойде само от силна национална кауза.

- Коя може да бъде тази кауза?

- Не мога да ви отговоря... много пъти съм разсъждавала... за себе си в момента като че ли не виждам онова спойващото инакомислещите, което е съвсем нормално в една демократична държава. Човек така е устроен, че когато постигне нещо, забравя много бързо усилията, по които е минал, за да достигне това. Аз си мисля, че в днешния ден, без той да кипи от героизъм, а с тези ежедневни наши отговорности, които поемаме, с малките крачки, които правим напред, защо не пък това да бъде новата национална кауза – всеки ден по една крачка напред.

- А кое ни разединява днес?

- Нормално е да има различно мнение по повод на организацията на едно тържество, например. Нормално е да се търсят ефекти от някакъв факт, който най-малкото пък не е и верен.

- За какво става въпрос?

- Прочетох, че няма да присъствам на тържествата... но аз съм поканена и съм тук и ще се присъединя на празника на България и в частност на пловдивчани, защото в тази атмосфера, в тази старинна къща, която помни онези години и онзи миг на въодушевлението от Съединението, аз мисля, че тук празникът се усеща най-силно и мисля, че мястото на представляващите държавните институции на 6 септември е тук, в Пловдив.

- Т.е. няма да ви притеснява това, че г-н Първанов ще бъде на коктейла?

- Защо да ме притеснява? Господин Първанов е президент на Република България. Това е една институция, която има своето конституционно място, редно е той да бъде тук, защото по конституция той е символ на единението на нацията и това са неговите конституционни правомощия. Аз като председател на НС олицетворявам единството на колективния орган, в който се срещат различните тези и визиите за управлението на държавата, така че с основание считам, че моето място е тук.

- А в какви отношения сте с президента?

- Делови, работни, така, както представляващите различни институции, имащи мястото в държавното устройство на държавата, трябва да бъдат.

- Днес, когато записвах пловдивчани по случай празника, една дама призова политиците „съединението прави силата” като девиз да влезе в сърцата им и да не бъде само лозунг. Това осъществимо ли е за днешните политици?

- Много ми се иска да вярвам, че е възможно и неведнъж ние сме давали добри примери. Дай Боже занапред по-често и по по-значими проблеми да мислим в една посока. Не казвам по един и същ начин, защото това просто не е възможно.

- А защо една част от депутатите продължават да не ходят на работа?

- Тук няма да се съглася с вас. Много малка част са безпричинно отсъстващите от работа народни представители. Ако вашият въпрос е породен от това как изглежда пленарната зала, бих искала да поясня, че народните представители вече във втория политически сезон, който стартирахме от 1 септември, това всъщност важи за цялата календарна 2010 година, вече участват много интензивно в различните структури на ЕС, в различни парламентарни делегации, срещи на нива постоянни комисии – нещо, което няма как да се случи в началото на парламента. Мен ме радва активното участие на народните представители от нашия парламент в различните международни форуми, защото НС като централен орган, по конституция в Република България законодателната му функция, която е основна, освен задължението му да конструира правителството, има не по-малко важни ангажименти и на международната сцена. От членството ни в ЕС произтичат редица задължения от Лисабонския договор. Нека да не прозвучи нескромно, аз със задоволство откривам, че без значение, че сме приети заедно с Румъния последни държави в ЕС, нашата дума се чува. Народните представители на българския парламент са уважавани в европейските структури и това може би недостатъчно се знае.

- Г-н Доган като че ли е сред най-упорито неидващите на работа. Това не е ли демонстрация на поведение на „не ми пука”? Не е ли време чисто законово подобно поведение да бъде санкционирано?

- Това няма как да се случи при действието на нашата конституция в момента. Не бих искала да коментирам поведението, отношението на г-н Доган към законодателния орган.

- Г-н Яне Янев започна подписка с искане за свикване на Велико народно събрание, за нова конституция. Как се отнасяте към това?

- В условията на парламентарна република и парламентарна демокрация всеки може да започне подписка по всякакъв въпрос. Аз съм имала повод да попитам и г-н Янев имат ли нещо като проект, идея... за да се съставя нова конституция и свикване на Велико народно събрание, би трябвало да имаме коренно променени обществени отношения, да се налага по един радикален начин, да бъдат преуредени нормативно отношенията, в които влизаме ние – по повод държавността ни, права и свободи на гражданите, правомощията на държавните институции. Считам, че на този етап няма такава потребност за нова конституция.

- А как се отнасяте към искания вот на недоверие на левицата?

- Е, нека да го поискат първо. На този етап това са само заявки. Не ми е ясен и мотивът им.

- Основно те изтъкват здравеопазването и икономическата ситуация.

- ГЕРБ нямаха щастието и късмета на тройната коалиция да управляват във времена, когато дори имаше излишък в бюджета и от всички средства, които хазната събираше тогава. По отношение на здравната реформа – също имаха възможност да направят така, че днес да не сме в това, наистина много тежко състояние. А то произтича от това, че имаме една изключително нереформирана секторна политика, каквато е здравеопазването. Там изтичат повече от милиард и половина от сумите по бюджета – това са парите на данъкоплатците. Ако опонентите ни отляво са имали визия за това, какво трябва да изглежда здравеопазването и ако бяха го направили, днес нямаше да се налага да се приемат промени в редица закони, да се стартира и да се обявява като приоритет в работата на есенната сесия на НС именно темата за здравеопазването.

- Т.е. не би трябвало да имат очи да искат вот на недоверие?

- Вие го казвате. По същия начин мисля и аз.

- Как се отнасяте към думите на г-н Цветанов, който беше убеден, че ГЕРБ ще спечели предстоящите президентски и местни избори, не е ли прекалено рано, не е ли доста смело като изказване това?

- Първо, държа сметка кога, по какъв повод и как беше казано. Нормално е ГЕРБ, която е политическа сила в момента с най-висок рейтинг, да има очакване с основание за президентския вот. Мисля, че няма да е пресилено, ако кажа, че президентът през 2012 г. ще бъде кандидат на ГЕРБ.

- А кой ще бъде той?

- Сега няма да кажа не защото не искам, а защото не знам. Много е рано имената да бъдат оповестявани.

- Г-жо Цачева, вие сте първата дама председател на Народното събрание. Как се чувствате?

- В работен план – работа, като всяка друга работа. Така съм живяла живота си до момента, че всяко предизвикателство, свързано с професионални ангажименти, в публично-обществени отношения - съм се старала отговорно да подходя към тях и в този смисъл не считам, че трябва да се прави разлика между това дали председателят е мъж или жена. В личен план доста много неща ми дойдоха в повече, отколкото съм очаквала, трябваше много бързо да преподредя ритъма си на живот, но след една година се чувствам по-уверена и в същото време притеснена, защото осъзнавам с всеки изминат ден колко повече ми предстои да уча, да опознавам и да се справям, защото предизвикателствата са много.

- Много жени влязоха в политиката. Смятате ли, че образът на политика стана по-близък до хората?

- Стигнах до извода, че в нашия регион жените са много по-еманципирани. Мисля, че не само жените правят така, че политиката да бъде по-близко до хората и обратно.