Гост в студиото на ТВ "Европа" е политологът Антоний Гълъбов, с когото ще се опитаме да направим един анализ какво ни чака през новия есенен политически сезон.

Интервю на ДИМИТРИНА ПАНДУРОВА

Един ваш колега използва една метафора, че управлението на ГЕРБ било като периодично избухване на пожари. Аз пък си мисля, че откъм събития имаше твърде голяма суша.

Аз в началото на тази година се опитах да формулирам подобен тип обяснение, затова че има стратегия на малките пожари. Започва да пуши в различните сектори на икономиката, в различните сектори на социалната политика и обикновено това е стратегия на опозицията. Това е стратегия, в която поставяш управляващите пред невъзможността да покрият целия терен и да хукнат да гасят един по един пожарите. За съжаление тази стратегия дава резултат и за сега изглежда, че правителството по скоро не атакува тези огнища и те все по-често започват да се свързват. Предстои да имаме една много гореща есен виждам сериозно социално напрежение, което вероятно политически ще бъде канализирано и най-вероятно ще бъде свързвано.

Досега през последните години по точно втората част от управлението на НДСВ и целия мандат на Тройната коалиция имахме разкъсани протести, протести на отделни социални групи, които излизат на протест в рамките на собствените си искания без да установят каквато и да е връзка с други. В това отношение синдикатите се оказаха не ефективен посредник, който да създаде някаква обща линия през, която различни социални и професионални групи да търсят общи решения. В момента с политически средства ще бъде произведено това. Имам предвид това, че този протестен потенциал ще бъде канализиран и той ще бъде насочен срещу вицепремиера Дянков. Изказванията на опозиционните политици много ясно показват това.

Очаквате ли около това да се формулира първи вот на недоверие?

Много възможно е. Опозицията е слаба не за друго, а защото и е удобно да е слаба. И БСП и ДПС се чувстват изключително комфортно в Народното събрание. Истината е, че опозицията не желае сваляне на опозицията. Целта на опозицията е да разруши тази относително монолитна подкрепа, която продължава да има ГЕРБ. Тъй като след изборите от миналата година ние преминахме към нов тип партийна система.

Ние преминахме от един модел, в който имаше 2,3,4 политически формации към партийна политическа система с една партия. В момента опозицията се възползва от това, че общественото внимание се съсредоточава върху действията на сегашните управляващи. В момента се води много сериозна подготовка на местно равнище, ние сме вече в предизборна компания за местни избори. Навсякъде БСП се опитва да привлече обратно тази широка периферия от бизнес елит, която преди гравитираше около БСП и, която подкрепи ГЕРБ.

Дали ще успеят?

Това е целта им и доколкото това са бизнесмени на средно и по-високо равнище, но в местен и регионален контекст и напълно естествено е хода за местните избори да е и бойно поле за завръщане на поне част от тази бизнес периферия.

Означава ли, че финансовия министър е най-слабият играч в това правителство?

Структурата на правителството на ГЕРБ е малко по-различна от тази, която до сега сме имали. Обикновено финансовия министър играе ролята на контра тежест на министър-председателя в досегашните ни кабинети, той е нещо като премиер в опозиция на собствения си премиер. В момента финансовия министър беше изведен в ролята на вицепремиер и беше натоварен с допълнително много голям брой отговорности. Това наруши досегашния баланс, в който финансовия министър казва „няма”, министър-председателя казва „трябва” и се постига някакво съгласие.

В момента министър Дянков освен финансов министър е и вицепремиер натоварен с цялата социална сфера плюс администрацията, което по същество вече става изключително трудно удържима позиция. Ако той се концентрира върху функциите си само на финансов министър това моментално намалява ефективността на действие по отношение останалите ресори. Точно затова Синята коалиция в началото предлагаше да има трети вицепремиер, който по същество да изведе Дянков от този абсурд от една страна да спестява средства, включително и за държавно участие при европейско финансиране.

ГЕРБ не ги послуша, все пак изведе министър, но министър, а не вицепремиер и това допълнително дебалансира самата структура на кабинета. И ако при другия вицепремиер г-н Цветанов, относително силовата част на реда и на правоохранителните органи като цяло работи, то проблема е при г-н Дянков доколкото неговите ресори продължават да са източник на много сериозно напрежение.

Да погледнем и в другите сфери – напрежение има и в отбраната, в образованието, в социалната сфера където предстои много тежка реформа?

Две неща, които се открояват като много голям проблем на управлението – първият проблем е отказът от административна реформа. Това е общ проблем, който усилва, задълбочава, изостря противоречията във всички сфери където държавата има присъствие. При не ефективна администрация, при свръх разгърнат брой структури на администрацията и ниска ефективност, при ниска ефективност на контролните регулативни органи.

Дайте си сметка, че НАП започна да прави една шумна кампания по южното Черноморие през август месец, съжалявам много, но туристическия сезон не започва през август. И ако имаме ефективни регулативни органи то те би трябвало да не работят в кампаниен режим, те би трябвало да работят непрекъснато още повече, че има проблем със събираемостта на държавата. Първия масивен проблем е свързан с административната реформа.

Заради запазването на стабилност и на добри отношения с администрацията, правителството се отказа от радикална административна реформа и в момента се изправя пред нарастващи дефицити в цялото поле на социални политики. Вторият много сериозен проблем е липсата на ясна стратегия затова как се работи с корпоративните интереси. Държавата не успява да подобри отношенията си и със съсловните организации, какъвто е случая с Българския лекарски съюз.

Това е вторият проблем – липса на ясна стратегия, как се преговаря, докъде корпоративните интереси и дейността на съсловните организации могат да определят държавната политика. Бяхме свидетели на един много дълъг, много медиен, публичен процес на някакво обсъждане със синдикати, с работодатели и с кого ли не на някакви стабилизационни мерки, до момент в който синдикатите решиха че те правят мерките. Няма такова нещо.

Националният съвет за тристранно сътрудничество е мястото, в което държавата трябва да излезе със собствената си позиция, а не да се опитва да излезе с някакъв фалшив консенсус, който се разпилява в рамките на 10 дена. Тези два проблема влияят върху икономиката, тъй като сега икономиката се изтегля към сивия сектор, няма гаранция за свободна конкуренция, няма гаранции и за това, че контролиращите няма да бъдат подвластни на някакъв тип интереси, нараства дела на сивата икономика, спадат реално жизнените сили на икономиката в резултат на това.

Изпуснато ли е времето за мерки, защото до преди време имаше много предложения?

Повече от 60 бяха. Още тогава беше ясно, че голяма част от тях няма да проработят. Онова, което беше препоръчвано от всички икономисти беше да се намалят публичните разходи с цената на всичко, за да може да се стабилизира икономиката. Големият проблем при г-н Дянков е, че той ползва понятието оптимизиране на администрацията като синоним на съкращение. Това не е вярно, ние имаме изключително голям брой административни структури, които тежат, оптимизирането им не винаги означава съкращаване на служители. Въпроса е да се подреди администрацията така, че да обслужва интересите на държавата и в крайна сметка обществения интерес.

Симеон Дянков ли ще бъде министъра, който можем да очакваме, че ще има катаклизми около него или да се стигне до оставка?

Да, със сигурност, той беше нарочен още много рано.

Дали ще се оправим, като сменим Симеон Дянков?

Разбира се, че не. Предизвикателството пред г-н Дянков е да успее да удържи параметрите на актуализирания бюджет, защото ако се стигне до нова актуализация това ще дестабилизира г-н Дянков.

Другите сектори – отбрана, там също има напрежение?

Там има друг тип напрежение. И в отбраната и в образованието и науката се сблъскахме с една и съща ситуация. Ситуация, в която министри са приели присърце мисията си и се опитват да реализират определена политика, се изправят пред някаква стена от съпротива на среща си, след което правителството прави ход назад и ги оставя в изкуствена засада. Това беше ситуацията и с БАН срещу г-н Игнатов, защото след една скандална демонстрация пред главното управление на БАН, в която присъстваха част от хората виновни за сегашното състояние на БАН, министър-председателя реши, че е много важно тези хора да харесват правителството и по същество остави собствения си министър в изкуствена засада.

Същото се случи и с генерал Ангелов. Когато в хода на една много ясна перспектива за продължаване на реформата в армията той се сблъска със съпротива от страна на администрацията, след което министър-председателя реши, че е по-важно да запази добрите отношения с президента отколкото да подкрепи собствения си министър.

Защо е така според вас?

Това най-вероятно е стил на управление, най-вероятно е желанието да не с е изостря политическия дебат и политическата ситуация, да не се отварят ярки фронтове на конфронтация. За съжаление това е стратегия на стабилизиране на вече извършени реформи, а не стратегия, която по някакъв начин кореспондира с необходимостта от решителни реформи. И няма съмнение, че България има нужда от изключително решителни реформи.

Какво отличава това управление от предишното?

Това, което отличава сегашното управление е готовността за откритост, това без съмнение е нещо различно. Министър-председателят постоянно отговаря на всяка атака навсякъде от България, непрекъснато се опитва да бъде между хора. Той не говори от трибуна, той инстинктивно се опитва да бяга от тази мумифицирана медийна представа, която успяха да създадат двете предишни правителства, която кореспондираше с един дълбок цинизъм.

Вие сам се спряхте на моментите, в които под натиск правителството поддаваше на определени сфери, сега има напрежение и в здравеопазването. Очаквате ли и там под натиск...още повече, че сме една година преди избори и знаем, че преди избори се дават щедри обещания и кой каквото поиска го получава?

Аз повече се опасявам, че сме пред есен и зима, а населението на България не е добре като здравословен статус, качеството на здравните услуги много рязко се влошава. Очевидно е, че има нужда от много решителни действия. Онова, което обаче наистина трябва да се разбере е, че реформата в здравеопазването не се свежда до ограничаване на финансирането. Това трябва да бъде разбрано много ясно. Пари в здравеопазването продължават да се губят, те продължават да изтичат.

В същото време хората, които наистина се нуждаят от качествена здравна услуга не я получават. Имаме ниско заплащане на медицинските специалисти, имам предвид акушерки, медицински сестри, санитари. Цялата тази група от професии, които заедно с лекаря трябва да изградят тази здравна грижа... в крайна сметка там има дълбоко демотивиране. Неразбираемо остава за обществото консервативното поделение по отношение на Националната здравно осигурителна каса, вероятно политически ще бъдат артикулирани подозренията, че този резерв се движи в друга част от публичните финанси, но така или иначе проблема е много сериозен.

Ние имаме повече от 8-9 год. отказ за развитие на здравната реформа. Имаме поредица от дебати, вотове на недоверие за здравната реформа. Реално погледнато, ако погледнете изказванията на депутатите, ако погледнете темите, които са завъртани в тези вотове на недоверие единствения извод е, че реформата е спряна там, тя не е продължила и в момента и здравната система и пенсионната система, всички тези социални мрежи, които би трябвало да поемат различни групи от хора със специфичен вид проблеми, по същество са заседнали между либерален и социален модел и носят негативните и от двата.

Правителството на Станишев върна училищния лекар - една фигура която е в основата на тежките заболявания на много хора, по простата причина, че така беше добре просто да се добавят някакви социални елементи около една система развивана в либерална посока. Има нужда не само от оптимизиране на мрежата на болниците, има нужда наистина от много решителна реформа, за да може средствата, които са в системата наистина да гарантират качествено здравеопазване.

Ще успее ли проф. Борисова с тази реформа?

Аз се надявам, че по някакъв начин ще се изградят пространствено доверие и диалог със съсловните организации, с корпоративните интереси, които имат интереси към здравната система и наистина ще се постигне някакво разбиране от необходимостта от решителни реформи, без тях ще продължи да се влошава сегашното състояние.