Основните новини от изтичащата седмица отново бяха свързани с бушуващите горски и торфени пожари коло Москва, които предизвикаха грандиозно задимяване над руския мегаполис. Над града надвисна опасен отровен облак. Концентрацията на токсичния въглероден окис във въздуха е четири пъти над пределно допустимите норми. Москва не за първи път през последните седмици преживява истинска димна атака, но концентрацията на лютивия пушек никога досега не е била толкова висока.

СЕДМИЧЕН МЕЖДУНАРОДЕН ОБЗОР

Видимостта в града е от 50 до 200 метра. Спасение няма и в домовете, тъй като токсичният газ и миризмата на изгоряло се просмукват навсякъде.
По данни на Министерството на извънредните ситуации, огнищата на горски и торфени пожари в Русия са над 830, а площите, обхванати от пламъци, са над 1800 кв. км. Според спътникови снимки, димът от пожарите в Русия вече прониква в стратосферата, което е характерно при мощните вулканични изригвания или ядрени експлозии.

В САЩ седмицата донесе добрата новина, че Британският петролен гигант "Бритиш петролиъм" приключи изливането на цимент в кладенеца на дъното на Мексиканския залив, като по този начин запечата окончателно злополучното съоръжение, което доведе до най-голямата екокатастрофа. Американското правителство обяви, че от разрушения петролен кладенец в Мексиканския залив са изтекли 4,9 млн. барела петрол, което прави от инцидента най-голямото еднократно изливане на петрол в историята.

Във Франция властите започнаха да демонтират незаконните ромски лагери след взетото миналата седмица решение на кабинета. Полицията започна опразването на ромски лагер край Сент Етиен, където от няколко месеца са се самонастанили около 100 имигранти от Румъния. Това е първата подобна акция след като миналата седмица президентът Никола Саркози нареди в срок от 3 месеца да бъдат демонтирани половината от около 300 незаконни чергарски лагера във Франция.
Решението беше взето след сблъсъци между роми и полиция в град Сен Енян. Случилото се провокира френските власти да обявят, че ще депортират обратно в България и Румъния всички роми, които нарушат обществения ред Френският държавен секретар по европейските въпроси Пиер Льолуш направи заключението, че Европа не подпомага в достатъчна степен усилията на страните с големи ромски малцинства за тяхното интегриране.

С ръка върху Библията Бронислав Коморовски положи  клетва като президент на Полша и официално встъпи в длъжност, предаде Асошиейтед прес. Той стана четвъртият демократично избран президент на страната след падането на комунизма преди 20 години. На тържествената церемония в пленарната зала на полския Сейм присъстваха депутати и сенатори, представители на правителството, духовенството и въоръжените сили, дипломати и роднини на Коморовски, както и бившите президенти Лех Валенса и Александър Квашневски. Да присъстват на церемонията обаче отказаха бившият президент генерал Войчех Ярузелски, който въведе военното положение в Полша през 1981 г., и главният конкурент на
Коморовски в изборите това лято Ярослав Качински

Седмицата донесе една новина от далечна Бразилия, която по някакъв начин е свързана и с България. Кандидатът за президент на управляващата партия Дилма Русеф регистрира най-голямата си преднина в допитванията до общественото мнение. Русеф, която е от български произход, поведе с 41,6 процента пред кандидата на опозицията Жозе Сера, който има подкрепа от 31,6 процента. Дилма Русеф е кандидат на Партията на трудещите се и началник на канцеларията на популярния президент Луис Инасиу Лула да Силва, който няма право на трети мандат.