2011-а беше бурна година. Революции, бунтове и протести, кризи и знакови смърти. "Екипнюз" предлага на читателите преглед на по-значимите събития.

1.    Арабските революции. Може би малцина си спомнят, но арабските революции всъщност започнаха като бунтове в Алжир срещу високите цени на храните и невъзможността младите хора да си намерят свястна работа заради корумпираната система на назначения. Алжирските власти взеха мерки още в зародиш, намалиха по административен път цените на храните с около 25 % и бунтовете постепенно затихнаха.

Не така стана в съседен Тунис, където протестите започнаха по същия начин, но прераснаха в антиправителствени. На 14 януари президентът Бен Али беше принуден от демонстрациите да напусне страната, след което обстановката започна бавно да се успокоява. На 27 октомври се проведоха избори, спечелени убедително от ислямистите.

От Тунис протестите се пренесоха в Египет. Никой не вярваше, че Хосни Мубарак може да падне от власт, но това се случи. Милиони изпълваха емблематичния площад “Тахрир” в столицата Кайро, но накрая постигнаха своето: на 11 февруари президентът се оттегли и предаде властта на военните. Протестите бяха съпроводени с много жертви. Военните осигуриха прехода от автократична към многопартийна система и в момента се провеждат избори на три етапа, които вероятно ще бъдат спечелени от ислямистите. Насилието отново е на дневен ред.

От Египет революцията се прехвърли и в другите арабски страни.

Пламна Йемен и след непрекъсващи почти през цялата година демонстрации президентът Салех беше принуден да подаде оставка срещу обещание за имунитет. Нещата в Йемен обаче не са свършили, както и в Сирия, където режимът на Башар Асад отчаяно се опитва да удържи положението с помощта на жестоки репресии. Смята се, че от началото на протестите досега са загинали над 5-6 000 души, но данните са несигурни.

Кулминацията на протестите беше в Либия. На 19 февруари започна въоръжено въстание срещу властта на Моамар Кадафи във втория по големина град Бенгази, а режимът не се поколеба да смаже протестите със сила. На 19 март в изпълнение на резолюция на ООН Западът се намеси в полза на бунтовниците, осигурявайки “зона, забранена за полети” и така битката за Либия трябваше да се реши, без Кадафи да може да използва военновъздушните сили. След половин година на сражения бунтовниците превзеха столицата Триполи, но диктаторът се оттегли в родния си град Сирт, където сраженията продължиха. На 20 октомври Кадафи беше заловен и убит по жесток начин. Нещата в Либия не са приключили и все още не е съвсем ясно по какъв път на развитие ще поеме страната.

Вълненията в Арабския свят обхванаха и по-богати и по-задоволени в материално отношение страни като Кувейт, Оман, Бахрейн, напрежение се чувства дори в Саудитска Арабия. Анализаторите не са единодушни какво точна има да става в Арабския свят, но във всеки случай шансовете да се гради демокрация от чисто западен тип не са високи.

2.    Земетресението в Япония. На 11 март Япония беше разтърсена от най-силното земетресение в своята история – 9 по Рихтер. В резултат на бедствието основният остров Хоншю се премести с 2,4 метра на запад. Самото земетресение не причини много човешки жертви, но последвалото цунами разруши градове и уби много хора. Общо жертвите са над 15 000. Огромните вълни предизвикаха спиране на електрозахранването на ядрената централа “Фукушима” и се получи радиоактивен теч. Събитията в централата доведоха до преразглеждане на мерките за сигурност в атомните централи навсякъде по света. Премиерът Наото Кан нарече земетресението “най-голямото изпитание за Япония след Втората световна война”. Щетите се оценяват на над 200 милиарда долара.

3.    Убийството на Осама бен Ладен. На 2 май президентът на САЩ Барак Обама обяви, че терорист №1 е бил убит при операция на американските специални служби. Той беше убит в охранявано имение в Аботабад в Северен Пакистан, където се е укривал в продължение на няколко години. С убийството му беше нанесен тежък удар върху терористичната мрежа “Ал Кайда”, но тя не прекрати съществуването си . След смъртта на бен Ладен Айман ал Зауахири застана начело на организацията. В Америка убийството на бен Ладен беше обявено за международно събитие №1 за годината.

4.    Дълговата криза в Европа. Когато светът беше решил, че тежката финансова и икономическа криза вече е отминала, започна нова. Най-тежко се оказа положението в Гърция. По различни оценки публичният дълг на страната надхвърля 400 милиарда евро и тя не може да се справи без чужда помощ. Европейският съюз, Европейската централна банка и Международният валутен фонд се съгласиха да предоставят на Гърция заем от 110 милиарда евро на няколко транша срещу обещание за реформи и икономии. След Гърция обаче проблем се яви и с Ирландия, на която “тройката” реши да даде заем от 75 милиарда евро. Гръцката криза постави под въпрос дори съществуването на еврото, а последвалата “инвентаризация” установи сходни или същите проблеми в Португалия, Италия и Испания. На 9 декември лидерите на страните от ЕС се събраха в Брюксел и под натиска най-вече на Германия и Франция взеха решение за спешни мерки за укрепване на доверието в еврото и еврозоната. Създаден беше европейски стабилизационен фонд от 200 милиарда евро, с който да се подпомагат страни в затруднение. Към днешна дата парите в него са почти събрани. Беше решено също така да има автоматични санкции за страните, които не поддържат балансиран бюджет. Великобритания и Унгария обаче се обявиха веднага срещу плановете за фискален съюз. Единната европейска валута преживява тежки моменти и дори някои анализатори са на мнение, че може да престане да съществува, макар това да е доста краен вариант.

5.    Политически промени в Европа заради кризата. Кризата свали направо и даже без избори две правителства – в Гърция технократът, бившият вицепрезидент на Евпорейската централна Лукас Пападимос смени на премиерския пост социалиста Георгиус Папандреу, а в Италия Марио Монти, безпартиен банкер, зае мястото на Силвио Берлускони. Смяна на властта, но след избори имаше в Португалия и Испания, където спечелиха десните. В Полша “Гражданска платформа” на премиера Доналд Туск обаче успя да спечели изборите и да започне втори мандат. Но Полша изглежда най-малко засегната от кризата.

6.    Южен Судан. След референдум южната част на Судан се отдели и стана независима държава на 9 юли. С територия от над 600 000 квадратни километра новата държава е сред най-големите в света.

7.    Протести по цял свят, “Окупирай “Уолстрийт”. “Протестиращият” беше избран за човек на годината от списание “Time”. На корицата на списанието “Протестиращият” е събирателен образ, взел по малко от арабските бунтовници, от европейските “Възмутени”, от американското “Окупирай “Уолстрийт”. Движението “Окупирай “Уолстрийт” започна на 17 септември в парка “Зукоти” в Ню Йорк. Отначало медиите не му обръщаха никакво внимание, но постепенно протестът се разрасна и доби глобални измерения. На 15 октомври се състояха едновременни демонстрации в близо 1000 града в 82 страни по целия свят. Най-популярните лозунги на движението са  „Спрете да крадете от средната класа, за да плащате на богатите“ и „Ние сме 99-те процента“. Протестите на “Окупирай “Уолстрийт” бяха предшествани от демонстрации в Испания, където младежи в продължение на седмици окупираха централния площад в столицата Мадрид и в други големи градове на страната в знак на протест срещу безработицата сред младежите, която достига 50 процента. Заедно с това навсякъде в Европа постоянно има протести и стачки – в Гърция, Португалия, Италия, Белгия, Франция. Протестиращите хора смятат, че трудностите на кризата са и произтичащите от това лишения са за сметка на средната класа, а върхушката запазва своите привилегии и дори добавя нови на гърба на останалите. При всички случаи протестите няма да стихнат и през новата 2012 година.

8.    Смъртта на Стив Джобс. Основателят на “Apple” почина на 5 октомври на 56 години. Той беше могъщ човек не заради богатството си, но заради огромното влияние, което упражни върху милиони хора по света.

9.    Парламентарните избори в Русия на 4 декември бяха спечелени от кремълската партия “Единна Русия”. Партията на Путин загуби квалифицираното си мнозинство в руския парламент, но има повече от половината депутатски мандати. Изборите бяха последвани от мащабни демонстрации срещу фалшификации и измами. Според някои анализатори резултатите от парламентарните избори предвещават края на Путин, но това по-скоро е смесване на желаното с действителното. Много по-важни от парламентарните избори са президентските. Те са наслочени за 4 март. Най-вероятният изход от тях е, че статуквото ще бъде потвърдено, т.е., Путин ще стане президент.

10.                      Руска нефтена платформа потъна в Охотско море на около 200 км от Сахалин. На борда й имаше 67 души, сред тях и българинът Живко Жеков, 14 от тях бяха спасени. Другите вероятно са загинали.

11.                      На 17 декември умря севернокорейският лидер Ким Чен Ир. Смъртта му породи не толкова надежди за промяна в една от най-консервативните комунистически държави, колкото предизвика паника в съседните страни и сътресения на азиатските борси. Властта в Северна Корея пое най-малкият му син Ким Ир Ун.

12.                      Вацлав Хавел, световноизвестен драматург, последен президент на Чехословакия и първи президент на Чехия, почина на 18 декември. Смъртта му натъжи свестните хора по цял свят. Хавел беше от последните мохикани на морала в политиката.