6 септември 1885 г. е забележителна дата в историята на България. След като през юни 1878 година Берлинският договор разпокъсва един народ с хилядолетна история, 7 години по-късно българите успяват къде с яростна съпротива, къде с умерена дипломация да се обединят – както териториално, така и духом. Днес 125 години по-късно народът сякаш е обезверен. Липсва националният идеал, обединявал в миналото хората по нашите земи.

Причината едва петдесетина софиянци да се съберат пред Паметника на незнайния войн, за да отбележат празника, този път не беше лошото време, а липсаната на национално самосъзнание, категорични са родолюбците.
Сякаш хората вече приемат празниците като поредния почивен ден и много от децата дори не знаят какъв празник е днес, отбелязаха присъстващи.
Цветан е един от малцината българи, довел двете си децата на отбелязването на годишнината от Съединението.

Според Цветан единственият начин отново да бъдем обединени, както са били нашите предци, е като станем търпеливи и толерантни, загърбим завистта и погледнем на живота с повече оптимизъм.